Какво е любовта... И ти какво си
в очите на един забързан ден?
Навярно сме със теб хлапета боси
и аз съм все до теб, а ти – до мен.
И сякаш с твойта кукла аз играя,
а ти – със моя дървен пистолет.
Играчка-плачка. Плачеш. Аз те трая.
Ти траеш пък ината ми проклет.
А щом нощта играта ни прекъсне
и майка ти те викне пак у вас,
добрата фея щом в очите пръсне
от оня прах сънлив във късен час –
тогава аз не искам да те пусна
и сърдя се на свършващия ден.
А ти, хлапе – актриса най-изкусна,
си тръгваш уж, а гледаш все към мен.
Какво е любовта... И ти какво си...
Навярно сме пораснали деца –
и някой сякаш на ръце ни носи
към детското във нашите сърца.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Что есть любовь
Что есть любовь и что такое ты
В глазах, увы, исчезнувшего дня
Босые дети, море и цветы
Тебя я видеть рад и ты меня.
Мне твоей куклой хочется играть
А у тебя мой деревянный пистолет
И вот ты плачешь как не напугать
Меня глупее в целом свете нет.
Ах почему не длится вечно ночь
Мать к сожаленью разлучила нас
Она из фей, наш сон прогнала прочь
Своей улыбкой в этот поздний час.
Но отпускать тебя тогда я не хотел
И утром был расстроен и сердит
Но ты актриса, кто бы так умел!
Один твой взгляд насквозь меня пронзит.
Что есть любовь и что такое ты?
Любой из нас вам скажет повзрослев
Живёшь с другим, но детские мечты
Живут в сердцах разлуку одолев