22.11.2012 г. Камчия
Без път в душевните си урви
днес пак осъмвам край морето.
С предчувствие за близка буря,
прегръщам смутна ветровете.
Морето с грохота си вечен
в мен горестта не заглушава,
че ти оставаш си далечен -
тон лед за моята жарава.
Да беше вихър ме отнесъл,
вълна да бе ме потопила,
за да не пея тази песен,
че съм недрага и немила!
Но думи неметафорични
мен хладно шепне ми съдбата:
"Щом ти като Орфей обичаш,
като Орфей живей с тъгата...".