Ухаят на теб всяка Зима и Лято,
когато събличаш воала – тъга.
И стават сезоните топли, приятни.
Дори правиш топъл и слънчев снега.
Обичам морето на теб да мирише
и щурчова песен да бъдеш в съня...
Обичам и вятърът... да те съблича –
и слаба, и силна... Не просто жена!
Понякога скривам се в лунна пътека.
На остров съм... Робинзон. Сам на брега.
Но с прилива сещам – в живота ми леко
пристъпваш на пръсти ти – моя съдба.
Прозрях съществото ти – атом любовен.
Ей тъй – босонога, прозрачна, добра,
довята от вятъра, скъсал окови.
Мечта в суетите... и пъстра зора!
Далечен е островът... Дните са сиви
и дъха на пясък, море в ранина.
А ти си там – в ятото гълъби диви.
Съдба си ми, зная... Не просто жена!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Не просто женщина
Запахи зимние, с запахом лета
Как не услышать звонкий твой смех
Такие сезоны бывают на свете
Ты словно солнце согреешь и снег.
Люблю когда морем благоухает
Любовной сонатой сверчка в твоих снах
Ветер люблю он тебя раздевает
Ты я уверен такая одна.
Порою бывает за лунной дорожкой
Прячусь на острове как Робинзон
Вот и с приливом мне легче немножко
Но остаётся мой Рубикон.
Сущность твою созерцаю с любовью
Тебя босоногую ласкают ветра
Они оборвали путы и оковы
Мечты и фантазии и пламя костра.
Остров далёкий… За днями седыми
Горячий песок и в берег волна
И ты с голубями летишь молодыми
Судьба! И не просто, мне Богом дана!