Зехирът, който лее твоята уста,
на болното ти его май е същността.
Ти гледаш на света през криви очила!
Не си такава днес, каквато си била!
Ти обвиняваш ме в лъжа, в измама,
в нарочно скалъпена пошла драма.
Но истината можеш ли да разбереш?
И как отровата погълната ще спреш?
Каква ще бъде моята награда?
Една жена невинна да пострада?
Да гледам как във нейния печален взор
изчезва на света щастливия простор?
Илюзия и срам! Измама скверна!
Присъда непочтена, лековерна.
Не гледай на света през криви очила!
Бъди такава пак, каквато си била!