„ЗДОРОВО, СНЕГ...”
Борис Васильевич Буткевич/ Бета (1895-1931 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗДРАВЕЙ, СНЯГ
Здравей, сняг. В твоя сутрешен просвет
аз с Петербург надменен се сродявам,
с фортуни бурни радостно възпявам
над крепост и над замък върхове.
Водата тъмна. Белоснежен край.
Над дъжделива Нева влага трупа
трамвай по мост. Исакиевски купол
поля от бели покриви венчай.
О, рай на ямба! О, прохладна нежност,
прекрасната ти безподобна снежност
е над града на Петър Първи с мен.
И светъл спомен облачен остава,
в безвременния белоснежен ден
с печална острота сърце ранява.
Ударения
ЗДРАВЕЙ, СНЯГ
Здраве́й, сняг. В тво́я су́трешен просве́т
аз с Пе́тербург надме́нен се сродя́вам,
с форту́ни бу́рни ра́достно възпя́вам
над кре́пост и над за́мък върхове́.
Вода́та тъ́мна. Белосне́жен кра́й.
Над дъждели́ва Не́ва вла́га тру́па
трамва́й по мо́ст. Иса́киевски ку́пол
поля́ от бе́ли по́криви венча́й.
О, ра́й на я́мба! О́, прохла́дна не́жност,
прекра́сната ти безподо́бна сне́жност
е над града́ на Пе́тър Пъ́рви с ме́н.
И све́тъл спо́мен о́блачен оста́ва,
в безвре́менния белосне́жен де́н
с печа́лна острота́ сърце́ раня́ва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Бета
ЗДОРОВО, СНЕГ...
Здорово, снег. С утра твой полусвет
Роднит меня с надменным Петербургом,
И тонкий шпиль над крепостью, над бургом,
В буран сквозящий, радостью воспет.
Темна вода и белоснежен снег.
И над Невой ненастной, влажно-гулкой,
Мосты в трамваях. Исаакий-купол
Над полем белых крыш венчает всех.
О, ясность ямба! О, прохлады нежность,
Твоя прелестная и редкостная снежность
Над городом великого Петра.
Светящаяся облачная память
Безвременного снежного утра
Печальной остротою сердце ранит.
---------------
Руският поет Борис Бета (Борис Васильевич Буткевич/ Бета) е роден на 10 юли 1895 г. в имение Надеждино, Уфимска губерния. Пише стихове и рисува от детските си години. Завършва Петербургското кавалерийско училище и като офицер от Александрийския хусарски полк участва в Първата световна война и в Гражданската война. От 1920 до 1922 г. живее с бялото офицерство във Владивосток, след което води скитнически живот в Китай, Япония, страни от Мала Азия и Африка, Сърбия, Австрия, Франция и др. Работи като хамалин, пожарникар, пастир и моряк. Публикува поезия в далекоизточни периодични издания и сборници като „Голос Родины”, „Вечерняя газета”, „Новая вечерняя газета”, „Русский край”, „Развлечение в часы отдыха” и „Парнас между сопок”, в емигрантски списания и алманаси в Харбин, Пекин, Циндао и Шанхай като „Маяк”, „Гонг”, „Родная нива” и „Рубеж”, в издания на парижката руска емиграция като „Новый дом”, „Новый корабль”, „Числа”, „Возрождение” и др. Пише поезия и проза, но рядко публикува разкази, романът му „Голубой павлин” остава неиздаден и няма отпечатана стихосбирка. Умира в нищета през август 1931 г. в гр. Марсилия, Франция.