Седни до мен, любов. И отпусни се!
Днес отдих дай на всички сетива.
Със тебе се опихме до насита
с горчив пелин, от билка при това.
Седни, любов, не гледай към вратата…
Пелинена, ти пак ме навали.
Разлей горчилка стара във сърцата.
Понякога от теб, любов, боли.
За мене, ти си моята присъда,
откъснат от градината ми плод.
Със тебе отредено е да бъда –
присъдата “любов” е до живот.
Нали, любов, когато бяхме млади
не бе пелин, а билкова роса,
не бе присъда, беше ми награда.
Сега е време аз да те даря.
При мен, любов, ти още имаш място –
какво, че остарял съм… Остани!
Със себе си – за тебе съм наясно –
ще бъда твой до сетните си дни.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Постой любовь
Присядь любовь моя и успокойся
Попробуй свои чувства обуздать
И нам с тобой гулёнам и пропойцам
Пришлось и горького изрядно похлебать
Присядь любовь и не смотри на двери
За ней с полынью падают дожди
Разлей горчивое, прожИтое проверим
Не от него ли сердце ноет и болит.
Ты для меня являешься судьбою
Ты сочный плод из сада моего
Мне суждено, на счастье, быть с тобою
Любовь всегда и жизнь и приговор.
Любовь мне скажут молодости рада
Когда в росе пахучая трава
Но для меня всегда была наградой
И до сих пор она во мне жива.
Ещё любовь во мне имеет место
Не постарел – горят во мне огни
Хочу с тобой, да будет всем известно,
Быть все оставшиеся в нашей жизни дни.