„ЭТО БЫЛО ПОД ЧЕРНЫМ ПЛАТАНОМ...”
Александр Иосифович Ривин (1915-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТУЙ ПОД ЧЕРЕН ПЛАТАН СЛУЧКА БЕШЕ
Туй под черен платан случка беше,
на блатистия жабешки път
купидон великански стоеше,
там зелен е и черен уют.
Там лежеше разчорлена личност,
със златиста муцуна била,
в кривогледа почуда очите
сбиха черните две колела,
след това те се треснаха дружно,
в катеричи клепачи ги впих,
нищо друго не бе вече нужно,
ни любов край реката, ни стих.
Равнодушно писалката хванах
и сред уроки поглед забих,
на листа заврънкулка остана
и в съдбата съдба промених,
и ме сложиха в ъгъла стар
с локва мръсна лице в лице,
черен хляб с костенурчи загар
и хартия под снежно яйце.
Туй под черен платан с нас се случи,
вече ням съм в пространството, там,
гдето удря луната юмруци
с великански мъстителен плам,
гдето хвъркат блестящи мушици,
гдето камъни бледи лежат,
гдето яхат сатири старици,
в черно езеро жълти звезди се топят.
Само нощем в крайречни катуни
гръм от пушка покой ще топи
и луната ще зъби муцуна,
ще се хили от кладенец тъмен
и, след синя прозявка, ще спи.
От устата й тясна ще бликне
остър нож, слюнка зла ще преде
и под черната нощна усмивка
през стъклото ще ме прободе.
Туй под черен платан ще се случи,
гдето кървави жаби пищят,
а луната с гигантски юмруци
доразсича на блато уют.
Отнесете ме вий, отнесете
към златистия нежен просвет
и луната жестока молете
светлина да жълти като мед.
След смъртта им убийците диви
на луната ги пращат и, знам,
там безделничат и не убиват,
ала нямат любов в здрача там.
Жълт е адът – скалист, безпощаден –
бездни, пропасти в морни нозе,
крачи мъртвият – сляп е и гладен,
и изсъхнали пръсти гризе.
Няма повече сън да изпита,
спи в зениците слепи вина,
той е рижава тясна лисица
по широката гола луна.
Като вечен евреин облита
таз безплодна, безсънна луна,
с мъртви звуци го драскат скалите,
къпе болно лице в тишина.
Ударения
ТУЙ ПОД ЧЕРЕН ПЛАТАН СЛУЧКА БЕШЕ
Туй под че́рен плата́н слу́чка бе́ше,
на блати́стия жа́бешки пъ́т
купидо́н велика́нски стое́ше,
там зеле́н е и че́рен ую́т.
Там леже́ше разчо́рлена ли́чност,
със злати́ста муцу́на била́,
в кривогле́да почу́да очи́те
сби́ха че́рните две́ колела́,
след това́ те се тре́снаха дру́жно,
в ка́теричи клепа́чи ги впи́х,
ни́што дру́го не бе́ ве́че ну́жно,
ни любо́в край река́та, ни сти́х.
Равноду́шно писа́лката хва́нах
и сред у́роки по́глед заби́х,
на листа́ заврънку́лка оста́на
и в съдба́та съдба́ промени́х,
и ме сло́жиха в ъ́гъла ста́р
с ло́ква мръ́сна лице́ в лице́,
че́рен хля́б с костену́рчи зага́р
и харти́я под сне́жно яйце́.
Ту́й под че́рен плата́н с нас се слу́чи,
ве́че ня́м съм в простра́нството, та́м,
где́то у́дря луна́та юмру́ци
с велика́нски мъсти́телен пла́м,
где́то хвъ́ркат блестя́шти муши́ци,
где́то ка́мъни бле́ди лежа́т,
где́то я́хат сати́ри стари́ци,
в че́рно е́зеро жъ́лти звезди́ се топя́т.
Са́мо но́штем в крайре́чни кату́ни
гръ́м от пу́шка поко́й ште топи́
и луна́та ште зъ́би муцу́на,
ште се хи́ли от кла́денец тъ́мен
и, след си́ня прозя́вка, ште спи́.
От уста́та й тя́сна ште бли́кне
о́стър но́ж, слю́нка зла́ ште преде́
и под че́рната но́штна усми́вка
през стъкло́то ште ме прободе́.
Ту́й под че́рен плата́н ште се слу́чи,
где́то къ́рвави жа́би пиштя́т,
а луна́та с гига́нтски юмру́ци
доразси́ча на бла́то ую́т.
Отнесе́те ме ви́й, отнесе́те
към злати́стия не́жен просве́т
и луна́та жесто́ка моле́те
светлина́ да жълти́ като ме́д.
След смъртта́ им уби́йците ди́ви
на луна́та ги пра́штат и, зна́м,
та́м безде́лничат и не уби́ват,
ала ня́мат любо́в в здра́ча та́м.
Жъ́лт е а́дът – скали́ст, безпошта́ден –
бе́здни, про́пасти в мо́рни нозе́,
кра́чи мъ́ртвият – сля́п е и гла́ден,
и изсъ́хнали пръ́сти гризе́.
Ня́ма по́вече съ́н да изпи́та,
спи́ в зени́ците сле́пи вина́,
той е ри́жава тя́сна лиси́ца
по широ́ката го́ла луна́.
Като ве́чен евре́ин обли́та
таз безпло́дна, безсъ́нна луна́,
с мъ́ртви зву́ци го дра́скат скали́те,
къ́пе бо́лно лице́ в тишина́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Ривин
ЭТО БЫЛО ПОД ЧЕРНЫМ ПЛАТАНОМ...
Это было под черным платаном,
на аллее, где жабы поют,
там застыл купидон великаном,
там зеленый и черный уют.
Там лежала в растрепанных косах
золотистая харя лица,
а в глазах удивленно-раскосых
колотились два черных кольца,
а потом они стукнулись дружно
и скатились под веков белки,
ничего им на свете не нужно,
ни любви, ни стихов у реки.
Я поднял равнодушную ручку,
нехорошие очи поднял,
подмахнул на листе закорючку
и судьбу на судьбу променял,
и меня положили в угол
с лужицей лицом к лицу,
черный хлеб черепахой смуглой
и бумаги снегунью мацу.
Это было под черным платаном,
там уже меня больше нема,
где луна кулаком-великаном
за нее отомстила сама,
где летают блестящие мухи,
где безлицые камни лежат,
где с козлами в соитьи старухи,
в черном озере желтые звезды дрожат.
Только ночью в заречном колхозе
прогрохочет винтовка как гром,
и луна вся оскалится в морде,
ухмыльнется, как черный колодезь,
и раздвинется синим зевком.
Изо рта ее узкого очень
Тихо вытечет нож, как слюна,
И под черной улыбкою ночи
Он уколет меня из окна.
Это будет под черным платаном,
где кровавые жабы поют,
где луна кулаком-великаном
разрубает зеленый уют.
Отнесите меня, отнесите,
где дрожит золотистая нить,
у жестокой луны попросите
желтым светом, что медом, облить.
После смерти земные убийцы
отправляются жить на луну,
там не надо работать и биться
И влюбляться там не в кого... Ну?
Желтый ад каменистый, бесплодный,
звезды, пропасти, скалы, мосты,
ходит мертвый слепой и голодный
и грызет костяные персты.
Никогда ему больше не спится,
но слепые зеницы в огне,
шел он узкой и рыжей лисицей
по широкой и голой луне.
Вечный жид никогда не усталый
на бесплодной бессонной луне
голосами царапает скалы
и купает лицо в тишине.
---------------
Руският поет и преводач Алексаднър Ривин (Александр Иосифович Ривин) е роден през 1914 г. в гр. Минск. Ползва псевдонимите Алик Ривин и Аля Ривин. Превежда от френски и идиш творби на Пол Верлен, Алфред дьо Мюсе, Мойсей Кулбак и др., превод на стихотворение на Пол Кутюр е единствената му пожизнена публикация. През 1932 г. учи в литературния факултет на Ленинградския институт по философия, литература и история, но след първия курс е хоспитализиран с диагноза шизофрения. Води екстравагантен скитнически живот, прехранва се, като хваща улични котки и ги продава на лаборатории, често проси. Пише и превежда поезия, но не прави никакви опитки да публикува творбите си. Стиховете му се преписват ръчно, част от поезията му излиза посмъртно в списания като „Звезда”, „Новый мир”, „Современник” и др. чак през 70-те години в чужбина, а в Русия след 1989 г. Легендарна личност, известен е сред любителите на изящната словесност като „прокълнатия поет”. Умира през 1941 г. вероятно в блокадния Ленинград.