Пръв мой опит за превод на творба
на Л. Татьяничева
превел: Йорданка Радева
Не за себе си
дърветата плодовете раждат.
И реките
от своите чисти води не пият.
Не за себе си
хлябът моли житата…
И домът
уют за себе си не създава.
Да се сравняваме със тях-
не можем!..
Но всеки знае,
че животът те обича,
ако щедро ти му се отдаваш.
Ако ти със другите
живееш в радост.
И за себе си…
Тогава!
Не для себя
(Л. Татьяничева)
Деревья плодоносят.
И реки чистых вод своих
Не пьют.
Не просят хлеба для себя
Колосья.
Дома не для себя
Хранят уют…
Себя мы с ними
Сравнивать не будем,
Но каждый знает,
Эту жизнь любя,
Что чем щедрее отдаёшь
Ты людям,
Тем радостней живёшь
И для себя!