Отвя вятър утрото в тихи минори
и легна в леглото му шумният ден.
Заскърца ми медийно... Нагло затвори
вратите в съня, в който ти беше с мен.
Смениха го клаксони, шум от мотори.
Денят си поемаше шумния ход.
По БТВ в раното някой заспори.
Почувста се някъде вкус на живот.
Единствено аз ги посрещнах смълчано –
денят... И шумът... Бяха чужди за мен...
Ти тъкмо в съня ми пред мене застана –
разбута мига ни проклетият ден.
И тъй не успях и насън да ги чуя.
А с тях щеше друг да е той – променен.
Живецът му щеше във мен да нахлуе
със двечките думи, таени за мен...
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Проклятый день
Утро ветром повеет тихо в миноре
На старый диван шумный день упадёт
Мир взорвётся медийно нагло и вскоре
Сон где я был с тобою грубо прервёт.
А дальше машины, моторы, клаксоны
Уху привычный шум, тарарам
И по телевизору споры шансоны
И жизнь забурлила по нашим дворам.
Единственный я кто взирал молчаливо
Шум с беспокойствами он не для меня
В мой сон заявилась ты нежной красивой
Но шум оглушает проклятого дня.
И даже во сне не хотелось их слышать
Но если случилось, то пусть бы прошло
Но как на живца, как ниспослано свыше
Мне парочку мыслей с утра принесло.