Навън е тъмно... Много тъмно.
И цяла нощ дъждът вали.
Ще спре, ще светне и ще съмне.
Но в нас ще съмне ли... Дали?
Дали ще чуя в тишината,
как гали въздуха в нощта
усмивката, така позната
на най-желаната жена?
Дъждът вали... Нощта преваля.
Танцува лепкавият дим.
Поредната цигара паля...
И все така мълчим... Мълчим.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Молчим в дождь
Вокруг сплошная темнотища
Всю ночь несносные дожди
Пройдут таких бывали тыщи
Не знаешь как там впереди?
Я в тишине прекрасно слышу
Как ветер гладит эту ночь
Твою улыбку как с афиши
Ничто не может превозмочь
Идут дожди и ночь в разгаре
И липкий дым плывёт с печи
Курю ещё одну сигару
А мы молчим… Пока молчим.