Не беше сън. Не беше и реалност...
И дълго още помни те нощта.
Дойде при мен. Не бе официално
и целия ми свят ти облада.
И аз забравих всякакви заблуди,
пиян в нощта, от топлата ти плът.
Душите ни – две дяволчета луди
изгаряха, подвластни на мига.
Отпивах ароматното ти тяло
на глътки бавни – вино от любов.
Изпивах те със устни,страстно – цялата,
но жаден пак – за още бях готов...
А ти обви ме с някаква магия
и глас в нощта нашепваше, стаен:
Простен ще е за теб грехът. Люби я,
щом чакал си я влюбен нощ и ден!
Светът замря, угасна светлината
и бяхме двама – само аз и ти...
На две души във влюбен гърч телата
и щастие във стон и във сълзи.
Такава нощ – на сън и на реалност
и в нея – ти за мен се появи.
Разпали огън – нежна и... брутална
и след това във нищото се скри.
Останаха след теб две празни чаши
на дъното без капчица любов...
Дойде в нощта ми ти като причастие
и тръгна си така – без благослов.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Грешная ночь
И сон ли это был или реальность
Надолго я запомню эту ночь
И не сказать – пришла официально
И я весь мир старался превозмочь.
Я позабыл ошибки и обиды
Был опьянён и ночью и тобой
И две души две вечные кориды
Бросали искры в космос голубой.
В твоё впивался пахнущее тело
И пил вино игривое любви
О как мне целовать тебя хотелось
И невозможно пыл остановить.
А ты добавь сюда совсем немножко
Свои простые волшебства
Скажи прощён не понарошку
Я долго ждал сии слова.
И замер мир и вечер догорает
И мы вдвоём здесь только я и ты
Двух тел и душ влюбленный дух витает
И слёзы счастья, стоны и мечты.
Такая ночь во сне или реальна
Ты главное в ней только появись
Нежна красива чуточку брутальна
И вся во мне до капли растворись.
Ушла, остались только две пустые чаши
И ни в одной ни капельки любви
Пришла ко мне сегодня как причастье
А я уход твой не благословил.