Ти искаш да бъдеш достоен войник
на правдата мила и свята,
но няма го нейният приказен лик
по цялата шир на земята.
Пленена е тя и опръскана с кал
от нрави брутални и диви.
Прилича на мръсен, удобен парцал
за съвести гузни , ръждиви.
Излъскана съвест със правда-парцал?!
Моралът това ли е, Боже?
Запейте тогава красив мадригал
на „правдата” в златното ложе!...