Николай Дялков - Последен влак, перевод

Доктор Эф
Уж бях там… А тя – нощта, седеше,
сам-сама на стария перон.
Ехото на твоя влак кънтеше,
глухо след последния вагон.
Жалостен и остър вой на куче
скъса вечерта. И занемя.
После чух и как мъглата смуче
живото по тъмната земя…
Спря светът. Замря като в картина,
струпана на фона на нощта –
сякаш с твоя влак и с теб замина
всичко живо в мен. И по света.
Сгушиха се някъде звездите.
Вятърът замлъкна изведнъж.
Всички птичи песни и певците
секнаха за миг нашир и длъж.
Аз стоях сред нямата картина –
стекла се сълза във акварел…
Сепнах се.Триножникът се срина…
Влакът ти отдавна бе поел…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Последний поезд

Был там, где ночь уселась не спросилась
Погрустить на старенький перрон
Только эхо гулкое носилось
И последний прозвучал вагон.
Мир пронзил вой жалобный собаки
Вечер разрывают кобели
Слышно как отсасывают мраки
Силы нашей матушки земли.
Всё застыло будто на картинке
Растворилось ночью в тишине
И увозит поезд с вечеринки
Что жило надеждою во мне.
Даже звёзды густо потускнели
Ветры замолчали сорванцы
Песни петь и птицы не посмели
Что там птицы – модные певцы!
Я стою как мим перед мольбертом
В акварели льются реки слёз
Поржён прости меня сюжетом
Кто тебя на поезде увёз…