„УХОДИТ РОВЕСНИК”
Марк Андреевич Соболь (1918-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УМИРА ВРЪСТНИКЪТ
Поспри, остани, отложи таз последна пробойна,
Земя, помогни – ти навеки си в дълг неплатим!
Умира връстникът, достойно си тръгва, спокойно,
умира връстникът, не можем да го удържим.
Там няма да има ни звуци, ни вести, ни тайни,
там просто е никъде, никога, ни в рай, ни в ад...
Повярвай ми, щеше да бъде добре да сме заедно,
тъй както равнявахме строя по земния свят.
Къде ще се върна таз загуба аз да оплаквам,
в каква Гетсимания ври предпоследен уют?
Децата и внуците користни хич не очаквам,
от скука глупеещи, там с децибели гърмят.
Ний бяхме под щикове, ала не бяхме смирени,
ний бяхме слепци, но видяхме зари след беди...
Умира връстникът. И цялото ми поколение,
кръстосало морни могъщи ръце на гърди.
Едни неизвестни са, други светци са по право,
пропи се тръбачът и бе претопена медта...
Умира връстникът. Кажете, защо да оставам,
през тъмни прозорци да гледам към цветна следа?
На кой да предам да опази тез спомени дръзки?
Вземи, минувачо, умирам, пази ми ги ти!
А там, в ранината кон розов звънливо препуска,
а синята кърпичка с вятъра волно трепти...
Ударения
УМИРА ВРЪСТНИКЪТ
Поспри́, остани́, отложи́ таз после́дна пробо́йна,
Земя́, помогни́ – ти наве́ки си в дъ́лг неплати́м!
Уми́ра връстни́кът, досто́йно си тръ́гва, споко́йно,
уми́ра връстни́кът, не мо́жем да го удържи́м.
Там ня́ма да и́ма ни зву́ци, ни ве́сти, ни та́йни,
там про́сто е ни́къде, ни́кога, ни́ в рай, ни в а́д...
Повя́рвай ми, ште́ше да бъ́де добре́ да сме за́едно,
тъй ка́кто равня́вахме стро́я по зе́мния свя́т.
Къде́ ште се въ́рна таз за́губа а́з да опла́квам,
в каква́ Гетсима́ния ври́ предпосле́ден ую́т?
Деца́та и вну́ците ко́ристни хи́ч не оча́квам,
от ску́ка глупе́ешти, та́м с децибе́ли гърмя́т.
Ний бя́хме под шти́кове, ала не бя́хме смире́ни,
ний бя́хме слепци́, но видя́хме зари́ след беди́...
Уми́ра връстни́кът. И ця́лото ми поколе́ние,
кръсто́сало мо́рни могъ́шти ръце́ на гърди́.
Едни́ неизве́стни са, дру́ги светци́ са по пра́во,
пропи́ се тръба́чът и бе́ претопе́на медта́...
Уми́ра връстни́кът. Каже́те, защо́ да оста́вам,
през тъ́мни прозо́рци да гле́дам към цве́тна следа́?
На ко́й да преда́м да опа́зи тез спо́мени дръ́зки?
Вземи́, минува́чо, уми́рам, пази́ ми ги ти́!
А та́м, в ранина́та кон ро́зов звънли́во препу́ска,
а си́нята къ́рпичка с вя́търа во́лно трепти́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марк Соболь
УХОДИТ РОВЕСНИК
Опомнись, останься, помедли хотя бы на кромке,
Земля, помоги, – ты навек в неоплатном долгу!..
Уходит ровесник, достойно уходит, негромко,
уходит ровесник, а я удержать не могу.
Оттуда не будет ни звука, ни строчки, ни вести,
там просто нигде, никогда, ни в аду, ни в раю...
И если по правде, то лучше бы все-таки вместе,
как шли по Земле, как равненье держали в строю.
Куда возвращусь я оплакивать эту потерю,
в какой Гефсимании мой предпоследний уют?
Корыстные дети и внуки, которым не верю,
дурея от скуки людей децибеллами бьют.
Мы шли под штыками, но не было в душах смиренья,
мы были слепые, мы видели свет впереди...
Уходит ровесник. Уходит мое поколенье,
могучие руки устало скрестив на груди.
Иные безвестны, другие записаны в святцы,
но спился трубач, и давно переплавлена медь...
Уходит ровесник. А мне для чего оставаться,
сквозь темные окна цветные мультяшки глядеть?
Кому передам на хранение воспоминанья –
возьмите, прохожий, поскольку я утром умру?
А розовый конь все проносится гулкою ранью,
а синий платочек трепещет флажком на ветру...
---------------
Руският поет и писател Марк Собол (Марк Андреевич Соболь) е роден на 4 януари 1918 г. в Москва. През 1933 г. постъпва в режисьорския факултет на Държавния университет за театрални изкуства (ГИТИС). През 1934 г. е осъден по скалъпено обвинение за антисъветска пропаганда и до края на 1936 г. е затворен в лагерите на ГУЛАГ в Потма, след което е интерниран в Устюг, Мариупол, Самарканд и Кимри, където работи като хамалин, дървосекач, телефонист, бюфетчик, общ работник и провинциален актьор. През Великата отечествена война воюва като сапьор за западния, централния и белоруския фронт, участва в битката за Москва, в курската битка и в берлинската военна операция. Първите си стихове публикува във фронтовия печат през 1943 г., а първата му стихосбирка излиза през 1946 г. Член е на съюза на писателитке на СССР (1947 г.). Автор е на книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Короткие ночлеги” (1960 г.), „Песня о двух трубачах” (1967 г.), „Смешное, гневное, печальное” (1974 г.), „Товарищи волшебники” (1976 г.), „Высокие костры” (1980 г.), „Напоминание” (1983 г.), „От вашего собеседника” (1987 г.), „Избранное. Стихи и проза” (1989 г.) и др. Умира на 28 февруари 1999 г. в Москва.