Николай Дялков - Сякаш отлитате, перевод

Доктор Эф
Мами ме, безсънлива цигарата
в звездната ми крепост – на балкона.
Взирам се от него там – към гарата.
В длан са булевардите, перонът.

Губя ги. Пред мене са косите ти,
сресвани от късните таксита...
Тъмно е. В очите – габаритите
сбрани са светулки... И отлитат.

Сякаш – две очи, от мен отлитате,
с бяла светлина от рой светулки,
в тази нощ, сред влаковите писъци,
стигащи до мен, на пресекулки.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Манит сигаретою бессонница
В звёздный храм мой - крепость на балконе
Я смотрю с него и вижу станцию
И бульвар и поезд на перроне.

Потерял их. Вижу твои волосы
Ты с причёской позднего таксиста
Тьма в глазах – темнее чем на полюсе
Светлячков сбегает рой неистовый.

Жаль что уезжаешь ты глазастая
Вся в сверчках как в северном сиянии
Поезда ночные проходящие
Нынче нас сподобили свиданием.