Николай Дялков - Дали, перевод

Доктор Эф
Нощта те извая... от хиляди сънища,
в тихата уличка, в стария свод
на малката, тясна квартира, потънала
там – в идеала на твоя живот.
А ти ме целуна... Безкраят на утрото
свря се в косите ми, блесна в перчем.
И там, по “Раковски”, във Ямбол се впуснахме
аз и ти – двамата... Май не съвсем.

Отдавна квартири със теб не наемаме.
Няма “Раковски”... И няма момче...
Но все още пърхат калинки в корема ми,
щом запрепуска в мен стадо коне,
когато целуна ръцете момичешки
на уморената моя жена.
Дали има край на такова обичане...
И младостта ни... дали е била?

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ночь меня мучит тысяче сонная
Тихая улочка старый квартал
В тесной квартирке неугомонная
Пара нашла в ней свой идеал.
Ты целовала меня целовала
И только металась чёлка твоя
Гостиница, речка внизу расплескалась
Ты здесь любимая только и я.

Давно мы квартирки с тобой не снимаем
Нет той гостиницы, девушки в ней
По телу мурашки правда летают
Когда запрягаю своих лошадей.
Когда я целую девичьи руки
Усталой красивой любимой жены
И нету конца этой сладостной муке
И мы ей с тобою навеки верны.