„ПИШИ ПОЭТ...”
Владимир Григорьевич Бенедиктов (1807-1873 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПИШИ, ПОЕТ
Пиши, поет! На твойта мила дева
симфония сърдечна съчини!
Нещастна страст на гръмките напеви
преливай в страдащи любовни дни!
Да огласиш отчаяните мъки,
словесен огън да разтвориш в хлад –
изобретявай непонятни звуци,
език измисляй чуден, непознат!
И пее той. За милата блянува.
В сърдечното огнище стих влетя.
Поетът пее – ала тя не чува,
той сълзи лее – но не вижда тя.
Мълвата щом разтрогне всички тайни
и песен жарка по света мълви,
то, може би, красавица незнайна
ще я почувства бегло и нетрайно
с безчувствен поглед ще я улови.
Ще спре и безразсъдно ще премери
дълбочина на поетичен гръм,
а живият й бързохвъркащ ум
на луд поет езика ще намери –
могъща гордост с него ще надуй,
пред своите поклонници след туй
ще прочете стиха му бурен даже,
сред който целият му блян блести,
с усмивка „Колко мило е!” ще каже
и към забавите ще отлети.
А ти върви, мечтател неизменен,
и пак пилей безплатните мечти!
И пак на таз красавица надменна
венец кови, работник вдъхновени,
занаятчия, славещ красоти!
Ударения
ПИШИ, ПОЕТ
Пиши́, пое́т! На тво́йта ми́ла де́ва
симфо́ния сърде́чна съчини́!
Нешта́стна стра́ст на гръ́мките напе́ви
прели́вай в стра́дашти любо́вни дни́!
Да огласи́ш отча́яните мъ́ки,
слове́сен о́гън да разтво́риш в хла́д –
изобретя́вай непоня́тни зву́ци,
ези́к изми́сляй чу́ден, непозна́т!
И пе́е то́й. За ми́лата бляну́ва.
В сърде́чното огни́ште сти́х влетя́.
Пое́тът пе́е – ала тя́ не чу́ва,
той съ́лзи ле́е – но не ви́жда тя́.
Мълва́та што́м разтро́гне вси́чки та́йни
и пе́сен жа́рка по света́ мълви́,
то, мо́же би, краса́вица незна́йна
ште я почу́вства бе́гло и нетра́йно
с безчу́вствен по́глед ште я улови́.
Ште спре́ и безразсъ́дно ште преме́ри
дълбочина́ на поети́чен гръ́м,
а жи́вият й бъ́рзохвъ́ркашт у́м
на лу́д пое́т ези́ка ште наме́ри –
могъ́шта го́рдост с не́го ште наду́й,
пред сво́ите покло́нници след ту́й
ште прочете́ стиха́ му бу́рен да́же,
сред ко́йто це́лият му бля́н блести́,
с усми́вка „Ко́лко ми́ло е!” ште ка́же
и към заба́вите ште отлети́.
А ти́ върви́, мечта́тел неизме́нен,
и па́к пиле́й безпла́тните мечти́!
И па́к на та́з краса́вица надме́нна
вене́ц кови́, рабо́тник вдъхнове́ни,
занаятчи́я, сла́вешт красоти́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Бенедиктов
ПИШИ ПОЭТ...
Пиши, поэт! Слагай для милой девы
Симфонии сердечные свои!
Переливай в гремучие напевы
Несчастный жар страдальческой любви!
Чтоб выразить отчаянные муки,
Чтоб весь твой огнь в словах твоих изник, –
Изобретай неслыханные звуки,
Выдумывай неведомый язык!
И он поет. Любовью к милой дышит
Откованный в горниле сердца стих.
Певец поэт – она его не слышит;
Он слезы льет – она не видит их.
Когда ж молва, все тайны расторгая,
Песнь жаркую по свету разнесет
И, может быть, красавица другая
Прочувствует ее, не понимая,
Она ее бесчувственно поймет.
Она пройдет, измерит без раздумья
Всю глубину поэта тяжких дум;
Ее живой быстро-летучий ум
Поймет язык сердечного безумья, –
И, гордого могущества полна,
Перед своим поклонником, она
На бурный стих порой ему укажет,
Где вся душа, вся жизнь его горит,
С улыбкою: „Как это мило!” – скажет
И, легкая, к забавам улетит.
А ты ступай, мечтатель неизменный,
Вновь расточать бесплатные мечты!
Иди опять красавице надменной
Ковать венец, работник вдохновенный,
Ремесленник во славу красоты!
1838 г.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Бенедиктов (Владимир Григорьевич Бенедиктов) е роден на 5/17 ноември 1807 г. в Санкт Петербург. Завършва гимназия в Петрозаводск, след което служи в Измайловския полк. След военната служба работи в Министерството на финансите и в Държавната банка. Първата му публикация в печата е от 1832 г. Автор е на стихосбирките „Стихотворения Владимира Бенедиктова” (1835 г.), „Сборник стихотворений” (1838 г.), „Стихотворения” (1842 г.), „Полное собрание стихотворений Бенедиктова” (в 3 тома, 1856 г.), „Новые стихотворения” (1857 г.) и др. Той е един от най-големите преводачи на поезия за своето време, превежда произведения на Гьоте, Шилер, Байрон, Юго, Шекспир, Барбие, Беранже, Готие, Мицкевич, Петьофи и др. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1855 г.). Умира на 14/26 април 1873 г. в Санкт Петербург.