„ВЕЧЕР”
Александр Ильич Гитович (1909-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕР
На Н. А. Заболоцки
Онези пламъчета в родните села,
водата гладка и внезапните весла,
реката тиха, въздухът в смирени дни
спасиха ме от мъки и горчивини.
Макар че бяха само миг, благодаря:
и днес е с мен непреходната им заря.
В нас тези спомени за блясък ще горят,
не могат никъде и никога да спрат.
Ударения
ВЕЧЕР
Оне́зи пла́мъчета в ро́дните села́,
вода́та гла́дка и внеза́пните весла́,
река́та ти́ха, въ́здухът в смире́ни дни́
спаси́ха ме от мъ́ки и горчивини́.
Мака́р че бя́ха са́мо ми́г, благодаря́:
и дне́с е с ме́н непре́ходната им заря́.
В нас те́зи спо́мени за бля́сък ште горя́т,
не мо́гат ни́къде и ни́кога да спра́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Гитович
ВЕЧЕР
Н. А. Заболоцкому
Те жёлтые огни в бревенчатых домах,
Та гладкая вода, весла внезапный взмах,
Та тихая река, смиренный воздух тот
Избавили меня от горя и забот.
Пускай на миг один – и то спасибо им:
Они теперь со мной, всем обликом своим.
Воспоминаний свет, пронзающий года,
У нас нельзя отнять нигде и никогда.
1939 г.
---------------
Руският поет и преводач Александър Гитович (Александр Ильич Гитович) е роден на 1/14 март 1909 г. в гр. Смоленск. Първите си стихове печата през 1924 г. във в. „Рабочий путь” и в. „Юный товарищ”, от 1927 г. е член на местната асоциация на пролетарските писатели и на литературното сдружение „Смена”. Завършва географския факултет на Ленинградския държавен университет. През 1939 г. оглавява Обединението на младите поети при ленинградския дом на писателите. По време на Втората световна война работи във в. „На защиту Ленинграда”, военен кореспондент е на ленинградския и на волховския фронт, участва във войната с Япония. Превежда творби от китайски и корейски творци като Цюй Юан, Ли Бо, Ду Фу, Ван Вей, Мао Цзедун, Го Можо, Цао Чжи и др. Автор е на стихосбирките „Мы входим в Пишпек” (1931 г.), „Артполк” (1934 г.), „Стихи” (1934 г.), „Фронтовые стихи” (1943 г.), „Стихи военного корреспондента” (1947 г.), „Стихи о Корее” (1950), „Под звездами Азии” (1955 г.), „Дорога света” (1968 г.), на книгите с преводи „Из китайской и корейской поэзии” (1958 г.), „Лирика китайских классиков” (1962 г.) и др. Умира на 9 август 1966 г. в Ленинград.
---------------
ВЕЧЕР (вариант по мотивы: Наталья Беляева Ерух)
Огни горят, ещё не спит село,
Речная гладь, звук, вырвалось весло...
Спокойная река, смирение в груди,
Направь меня, Господь, и защити.
За светлый миг Тебя благодарю,
За дней ушедших – светлую зарю...
Воспоминаний прошлых моих лет...
В душе оставят негасимый свет.