„ЕЩЁ НЕ ВЕЧЕР, МИЛАЯ, ЕЩЁ НЕ ВЕЧЕР...”
Геннадий Николаевич Буравкин (1936-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ВЕЧЕР, МИЛА, НЕ Е ВЕЧЕР
О, не е вечер, мила, не е вечер.
Знам, наште срещи още предстоят.
Там люлякът през май ще разцъфтява вече
и славееви трели ще гласят.
Звездите ранни ще горят над брястове,
на мойто рамо сън ще повериш
и тези думи три на нашто щастие
ще ти прошепвам, докато заспиш.
Усмивки месечко ще ни остави,
ветрец завърнал се ще заблести.
И ако все пак нещо пролетта забрави,
това ти милостиво й прости.
Макар че люлякът не радва вечно
и брястът рони своите листа,
все още не е вечер, мила, не е вечер,
не ни е разделила пролетта.
Ударения
ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ВЕЧЕР, МИЛА, НЕ Е ВЕЧЕР
О, не́ е ве́чер, ми́ла, не́ е ве́чер.
Знам, на́ште сре́шти о́ште предстоя́т.
Там лю́лякът през ма́й ште разцъфтя́ва ве́че
и сла́вееви тре́ли ште глася́т.
Звезди́те ра́нни ште горя́т над бря́стове,
на мо́йто ра́мо съ́н ште повери́ш
и те́зи ду́ми три́ на на́што шта́стие
ште ти проше́пвам, докато́ заспи́ш.
Усми́вки ме́сечко ште ни оста́ви,
ветре́ц завъ́рнал се ште заблести́.
И ако все́ пак не́што пролетта́ забра́ви,
това́ ти милости́во й прости́.
Мака́р че лю́лякът не ра́два ве́чно
и бря́стът ро́ни сво́ите листа́,
все о́ште не́ е ве́чер, ми́ла, не́ е ве́чер,
не ни́ е раздели́ла пролетта́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Буравкин
ЕЩЁ НЕ ВЕЧЕР, МИЛАЯ, ЕЩЁ НЕ ВЕЧЕР...
Ещё не вечер, милая, не вечер.
Ещё все наши встречи впереди.
Сиренью будет каждый новый май расцвечен,
И вновь оглушат напрочь соловьи.
И вспыхнут звёзды ранние над вязами,
Ты сон доверишь моему плечу,
И те три слова, что ещё не сказаны,
Тебе я, между прочим, прошепчу.
И засмеётся полумесяц в фортке,
И ветер наш вернётся с полпути.
А если что-то нам весна и не повторит,
Ты милостиво это пропусти.
И пусть, и пусть сирень цветёт не вечно,
И листья осыпает вяз не раз.
Ещё не вечер, милая, ещё не вечер,
Весна ещё не разлучила нас.
ЯШЧЭ НЕ ВЕЧАР, МIЛАЯ... (оригинал на белорусском языке: Генадзь Бураўкін)
Яшчэ не вечар, мілая.
Яшчэ не вечар.
Наперадзе ў нас тысяча сустрэч.
І будзе бэзам новы май расквечаны.
І салаўі аглушаць насамрэч.
І ўзыйдуць зоркі раннія над вязамі.
І ты даверыш
Сон майму плячу,
І тыя словы,
Што яшчэ не сказаны,
Табе я нечакана прашапчу.
І засмяецца маладзік у фортцы.
І вернецца блакітны вецер наш...
А калі раптам нешта не паўторыцца,
Ты літасціва тое не заўваж.
І не бяда,
Што бэз цвіце не вечна
І лісце асыпае вяз не раз...
Яшчэ не вечар, мілая.
Яшчэ не вечар.
Вясна яшчэ не разлучыла нас...
---------------
Руският и белоруски поет, писател, сценарист и преводач Генади Буравкин (Геннадий Николаевич Буравкин) е роден на 28 август 1936 г. в с. Шулятино, Витебска област. Първите му публикувани стихове са от 1952 г. Завършва факултета по журналистика при Белоруския държавен университет „В. И. Ленин” (1959 г.). Работи във в. „Коммунист Белоруссии” и сп. „Еж”, в Белоруското национално радио, като зам.-главен редактор на в. „Літаратура і мастацтва”, като кореспондент на в. „Правда” и гл. редактор на сп. „Молодость”. Член е на Съюза на белоруските писатели и на Съюза на писателите на СССР (1961 г.). Представител на БССР в работата на Генералната асамблея на ООН (1976 г.), председател на Държавния комитет по телевизия и радио на Белоруска ССР (1978 г.), член на белоруския ПЕН-център (1989 г.), депутат към Върховния съвет (1990 г.), постоянен представител на Белорусия при ООН (1990 г.), зам.-министър по културата и печата (1994-1995 г.), председател на Обществото за белоруски език (1997-1999 г.). Превежда поезия от руски, украински, молдовски и български език. Пише поезия, проза, книги за деца, сценарии за игрални и документални филми. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които „Майская просінь” (1960 г.), „З любоўю і нянавісцю зямною» («С любовью и ненавистью земной” (1963 г.), „Дыхание” (1966 г.), „Выбраныя вершы” (1969 г.), „Жатва” (1971 г.), „Выток” (1974 г.), „Стихи пяти книг” (1976 г.), „Варта вернасці” (1978 г.), „Тебе, Беларусь” (1984 г.), „Нежность” (1985 г.), „Гняздо для птушкі радасці” (1986 г.), „Узмах крыла” (1995 г.), „Выбранае” (1998 г.), „Между звездой и свечой” (2000 г.), „Чытаю тайнапіс вачэй” (2001 г.), „Жураўліная пара” (2004 г.) и др. По много от стиховете му се пеят популярни песни. Носител е на редица държавни и литературни награди. Умира на 30 май 2014 г. в гр. Минск.