Димчо Дебелянов
ПРОБУДЖЕННЯ
Я прокидаюсь, бачу — шлях стрімкий
зміїться серед мороку страшного,
позаду мла — стримлять печально в ній
шпилі-руїни храму — й більш нічого,
страх зимний відчуваю наяву —
заради чого жив я і живу.
Я прокидаюсь — і з усіх сторін
скорботних гімнів долинають звуки,
важкий далеко чути стукіт — він
мрій нездійсненних сповнений і муки,
що виросли в душевній глибині
в безсонні ночі та у сонні дні.
Я прокидаюсь — серце тисне жаль
від горя, що було чи ще чекає,
і замість мрій сама лише печаль,
їм явою не стати вже — я знаю,
пішло за хмари сонечко сумне,
перш ніж теплом осяяти мене.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Димчо Дебелянов
ПРОБУЖДАНЕ
Събуждам се и гледам — стръмен път
далеч пред мен извива в мрачините,
зад мен мъгли — печално там стърчат
на моя срутен храм развалините —
душата ми облъхва леден страх, —
защо живея, и защо живях.
Събуждам се и слушам — звук след звук
от химни погребални се раздават,
далеч се нейде слага тежък чук,
мечтите ми погинали сковават,
изникнали в душевни дълбини
в безсънни нощи и през сънни дни.
Събуждам се и плача аз от жал
зарад несрети минали и бъдни,
че туй кое съм страстно бленувал,
не се сбъдна и няма да се сбъдне —
че в тъмен облак слънцето се скри,
преди душа ми с лъч да озари.