Перевод с болгарского.
Однажды все пройдет и что же будет?
Остынут после бури пепелища,
Останутся лишь каменные груды,
Да одинокий холмик на кладбИще.
Развеет нашу совесть словно прахом
Осенний ветер, сдерживая бремя,
И истина объявит нам во мраке,
Что собирать плоды настало время.
Пусть рифмы созревают, как орехи,
Проходит жизнь в паденьях и подъемах
Дым пламенных стихов мои утехи
Мне донесут сегодня запах дома.
***
Оригинал текста…
Наистина ли всичко си отива?
Изгаснаха на бурите искриците.
Остана само камениста нива –
самотна купчинка срещу тъмницата.
Искриците на съвестта ни чакат
отново есенният вятър да засвири
и истините ни да звъннат в мрака,
и плодовете земни да събираме.
Узряват римите ми като орехи.
Съдбата цял живот ме е поглъщала.
Дори ако в стиха ми пламне огън,
димът ще носи мириса на къща.