„КАТАНЬЕ”
Василий Михайлович Кубанёв (1921-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЪРЗАЛЯНЕ
На полето, пшеница жълтило,
впряг вълнист устремил в светъл бяг,
пелена мек и пухкав разстила
тоз сребреещ искрящ весел сняг.
В студ момци и девойки се возят,
ярки макове бузи красят.
Разрешиха с коне на колхоза
на пързалка да се веселят.
Като лебеди литват шейните,
като вятър снежецът кръжи.
От реката далечна долита
на пързалката смях закачлив.
Роши вятърът конските гриви
и в главите ни огън пламти.
Сякаш сън е, девойка щастливо
светли думи на момък шепти.
Ударения
ПЪРЗАЛЯНЕ
На поле́то, пшени́ца жълти́ло,
впря́г вълни́ст устреми́л в све́тъл бя́г,
пелена́ мек и пу́хкав разсти́ла
тоз сребре́ешт искря́шт ве́сел сня́г.
В сту́д момци́ и дево́йки се во́зят,
я́рки ма́кове бу́зи крася́т.
Разреши́ха с коне́ на колхо́за
на пърза́лка да се веселя́т.
Като ле́беди ли́тват шейни́те,
като вя́тър снеже́цът кръжи́.
От река́та дале́чна доли́та
на пърза́лката смя́х закачли́в.
Ро́ши вя́търът ко́нските гри́ви
и в глави́те ни о́гън пламти́.
Ся́каш съ́н е, дево́йка штастли́во
све́тли ду́ми на мо́мък шепти́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Кубанёв
КАТАНЬЕ
На поля, где желтела пшеница,
Вдаль направив волнистый разбег,
Пеленою пушистой ложится
Серебристый, искрящийся снег.
Щеки парней горят от мороза,
Щеки девушек – мака красней.
Разрешил председатель колхоза
На катанье им взять лошадей.
Понеслись, словно лебеди, сани,
Вихрем кружится около снег.
И от речки далекой с катанья
Вдаль задорный разносится смех.
Ветерок треплет конские гривы,
И пылает в жару голова.
Как во сне, улыбаясь счастливо,
Шепчет девушка парню слова.
1936 г.
---------------
Руският поет и журналист Василий Кубаньов (Василий Михайлович Кубанёв) е роден на 13 януари 1921 г. в с. Орехово, Курска област. Публикува поезия в литературния печат от 1935 г., през 1936 г. получава първата си поетична награда. Завършва средно образование в гр. Мичуринск, Тамбовска област (1938 г.). Сътрудничи на вестниците „Мичуринская правда” и „Будь готов”. Работи като учител в начално училище и като журналист във в. „Новая жизнь”. През 1941 г. завършва авиационно училище в гр. Кирсанов и отива на фронта, но заболява. Написал е няколкостотин стихотворения, но приживе няма издадена стихосбирка. Умира на 6 март 1942 г. в гр. Острогожск, Воронежка област. След смъртта му фашистка бомба разрушава дома му и болшинството от ръкописите му са унищожени.