Южни птици над мене се спущат –
търсят място гнездо да сплетат...
Аз не съм ни дърво, нито къща
как ще могат във мен да гнездят?
Чуйте пролетни, прелетни мои!
Ето дланите, пълни с храна
и очите ми – топли покои,
и косите – със дъх на жита.
Слезте, вземете ги и полетете,
песните само във мен оставете!
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
На меня опускаются птицы
Ищут место – им хочется жить
Я не дерево я не светлица
Как возможно мне их угнездить.
О мои перелётные сёстры
Вот ладони в них ваша еда
Вот глаза и роскошные косы
Пахнут так же как пахнут жита.
Забирайте и крошки не скрою
Только песню оставьте со мною.