триптих
1.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и се радвам на смъртни неща.
Къща малка с двор и ограда
са отдавнашна моя мечта;
птица в полет, трева некосена
и покапал по бузките мед;
пълна с обич пулсираща вена
и целувка – сред хората – с теб.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна –
гладка кожа, усмивка и чар,
гледам тихо, смутено и смаяно
на живота безценния дар.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и обичам нетрайни неща –
ведър поглед, среща случайна
и прегръдка на малки деца.
2.
Ще ме видиш разгърдена
срещу вятър и птици,
край очите със бръчици,
с любопитни зеници.
Ще ме видиш разплакана
от докосване снежно,
като пламък застинала
и втвърдена от нежност.
Ще ме видиш да съхна
край заключени двери,
но место да отдъхна
не ще си намеря,
защото съм смъртна,
защото съм крайна
и ме мами по пътя
великата тайна.
3.
Само думите са безсмъртни –
вярвам в тях и песните кича,
от сърцето си ги откъртвам
на безсмъртна да заприличам.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Откровение
триптих
1
Не бессмертна, не вечна и тленна
Даже рада сему иногда
Скромный дворик и мой пятистенок
Моя давняя с детства мечта.
Птица в небе трава луговая
Ощути её мёд дорогой
Как любовь в моих венах играет
Я на людях целуюсь с тобой.
Не бессмертна, не вечна и тленна
Гладкокожа, укрыта в загар
Смущена бесконечно смирена
И на жизнь я смотрю как на дар.
Не бессмертная, тленна, не вечна
И люблю безо всяких затей
Добрый взгляд и случайные встречи
И объятия малых детей.
2
Душа моя распахнута
Навстречу ветрам-птицам
Любопытством, не страхами
Веет в моих зеницах
Увидишь как мне плачется
От прикосновений снежных
Пламя любви не кончится
А превратится в нежность.
Увидишь усыхающей
За дверью под арестом
Тихой и страдающей
Не отыскать места
Потому что смертна
Тленна не случайна
И путь-дорога моя
Великая тайна
3
Лишь слова могут быть бессмертны
Верю в песни свои вплетаю
Отрываю их прямо с сердцем
Быть похожей на них желаю.