„В КАКИХ СЛЕЗАХ...”
Антонин Петрович Ладинский (1896-1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
С КАКВИ СЪЛЗИ
С какви сълзи напускаше земята,
когато с глас отчаян, с взор незрим
нарежда и ропта, и горко плака,
но чезнеше земята в дим.
Не искаше за палмите на рая
безплодните земи да се сменят,
където полусляпа бе, но вая
дървета, рози, гроздов слад.
Напускайки с дихание феерия
дома си, земна плът и тленна прах,
ти недовършената си бродерия
остави в дланите ни, ах!
Навярно за сълзите ще си спомниш,
как прежда с тънки нишки в здрача пя,
как бродирачката в самотни нощи
над свойта роза ослепя.
Ударения
С КАКВИ СЪЛЗИ
С какви́ сълзи́ напу́скаше земя́та,
кога́то с гла́с отча́ян, с взо́р незри́м
наре́жда и ропта́, и го́рко пла́ка,
но че́знеше земя́та в ди́м.
Не и́скаше за па́лмите на ра́я
безпло́дните земи́ да се сменя́т,
къде́то полусля́па бе, но ва́я
дърве́та, ро́зи, гро́здов сла́д.
Напу́скайки с диха́ние фее́рия
дома́ си, зе́мна плъ́т и тле́нна пра́х,
ти недовъ́ршената си броде́рия
оста́ви в дла́ните ни, а́х!
Навя́рно за сълзи́те ште си спо́мниш,
как пре́жда с тъ́нки ни́шки в здра́ча пя́,
как бродира́чката в само́тни но́шти
над сво́йта ро́за ослепя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Антонин Ладинский
В КАКИХ СЛЕЗАХ...
В каких слезах ты землю покидала,
Когда навзрыд и голосом грудным
Ты голосила, плакала, роптала,
Но таяла земля, как дым.
Как было жаль менять на пальмы рая
Песчаные холмы, бесплодный сад,
Где вышивала ты, полуслепая, –
Деревья, розы, виноград.
И покидая с легкостью дыханья
Земную плоть, жилище, бренный прах,
Ты неоконченное вышиванье
Оставила нам на руках.
И может быть, ты вспомнишь эти слезы,
Моток непрочных ниток, вспомнишь там,
Как вышивальщицей, склонясь над розой,
Глаза слепила по ночам.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Антонин Ладински (Антонин Петрович Ладинский) е роден на 19/31 януари 1896 г. в с. Обшчее поле, Псковска губерния. През 1915 г. постъпва в юридическия факултет на Петербургския университет, но през 1916 г. е мобилизиран в армията на белите. През 1921 г. след тежко раняване емигрира в Египет, а от 1924 г. живее във Франция. Сътрудничи на периодични издания на руската емиграция, кореспондент е на в. „Последние новости”. Превежда поезия от Елюар, Бурже, Волтер и др. През 1925 г. е съорганизатор на Съюза на младите поети и писатели в Париж. През 1946 г. приема съветско гражданство и сътрудничи на в. „Советский патриот”, 5 години живее в Дрезден, а през 1955 г. се завръща в Русия. Член е на Съюза на писателите на СССР (1961 г.). Автор е на стихосбирките „Чёрное и голубое” (1931 г.), „Северное сердце” (1934 г.), „Стихи о Европе” (1937 г.), „Пять чувств” (1938 г.), „Роза и чума” (1950 г.), на историческите романи „15 легион” (1937 г.), „Голубь над Понтом” (1938 г.), „Когда пал Херсонес” (1959 г.), „В дни Каракаллы” (1961 г.), „Анна Ярославна – королева Франции” (1961 г.), „Последний путь Владимира Мономаха” (публикуван през1966 г.), на издадената в София книга с очерци „Путешествие в Палестину” (1937 г.) и др. Умира на 4 юни 1961 г. в Москва.