„А ЛЮБОВЬ НЕСЛА МЕНЯ...”
Валентина Владимировна Дроздовская (1939-1998 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЮБОВТА МЕ НОСЕШЕ
Любовта ме носеше, смело полетя,
с пламъка бушуваше – огън-кон бе тя,
но случайно паднах от коня устремен...
„Ах, че късметлива е! – казваха за мен. –
Падна късметлийката сред синчеца свят...”
Знаех – злобни хорица ще ме укорят.
Някой каканижеше: „Ох, беда, беда!”,
друг ме зло обиждаше: „Гинеш, красота!”
Казвам: „Почитаеми, туй не е беда!
Грях ли е да паднеш сред сините цветя?”
Конят-огън следва ме – пак ще е езда,
аз съм му владетелка, той ми е съдба.
Стига сте разнасяли завистливо стон!
Ако ще се пада, то нека е от кон!
Ударения
ЛЮБОВТА МЕ НОСЕШЕ
Любовта́ ме но́сеше, сме́ло полетя́,
с пла́мъка бушу́ваше – о́гън-ко́н бе тя́,
но случа́йно па́днах от ко́ня устреме́н...
„А́х, че късметли́ва е! – ка́зваха за ме́н. –
Па́дна късметли́йката сред синче́ца свя́т...”
Зна́ех – зло́бни хо́рица ште ме укоря́т.
Ня́кой какани́жеше: „О́х, беда́, беда́!”,
дру́г ме зло́ оби́ждаше: „Ги́неш, красота́!”
Ка́звам: „Почита́еми, ту́й не е́ беда́!
Гря́х ли е да па́днеш сред си́ните цветя́?”
Ко́нят-о́гън сле́два ме – па́к ште е езда́,
а́з съм му владе́телка, то́й ми е съдба́.
Сти́га сте разна́сяли завистли́во сто́н!
Ако ште се па́да, то не́ка е от ко́н!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентина Дроздовская
А ЛЮБОВЬ НЕСЛА МЕНЯ...
А любовь несла меня не боясь погони,
Бушевала пламенем, словно конь-огонь,
Я по воле случая падала с коня...
„До чего ж везучая,” – это про меня.
Падала удачница прямо в васильки,
Знала – рассудачатся злые языки
Кто-то приговаривал: „Ох, беда, беда.”
Зубы зло оскаливал: „Сгинешь, красота!”
Я в ответ: „Почтенные, никакой беды,
Разве грех – падение в синие цветы?”
Конь-огонь отыщется – не по мне ходьба,
Я – его владычица, он – моя судьба.
Полно, добры молодцы, что вам до меня?
Ведь не даром молвится: „Падать – так с коня!”
---------------
Руската поетеса и актриса Валентина Дроздовска (Валентина Владимировна Дроздовская) е родена на 17 март 1939 г. в гр. Днепропетровск. Израства в детски дом. Завършва Днепропетровския театрален институт. От 1960 г. е актриса в днепропетровския театър „Максим Горки”, а след 1965 г. е диктор в Днепропетровската телевизия, диктор, автор и водещ на предавания и поредици в телевизиите в Москва и Ленинград. Авторка е на стихосбирките „Горицвет” (1979 г.), „Отвечу – люблю!” (1983 г.) и „Поделись тишиной” (1990 г.). Умира на 20 септември 1998 г. в Санкт Петербург.