Ти си тръгна завинаги...
И завинаги в мене остана
музика тиха
от стъпки и думи неказани.
От тогава –
години безпаметни,
по петите ми тайно вървят
птици – стихове
без гнезда, ненахранени,
от сърцето ми само кълват...
Не се връщай!
Да не избягат –
гладни –
други сърца ще кълват.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Христо Банковскому
Ты ушёл однажды…
И однажды во мне осталась
Тихая музыка
От шагов и слов невысказанных.
С тех пор –
Часы безвременья,
По путям моим таинственно бродят
Птицы-стихи
Безгнёздые и некормленые
Клюют меня прямо в сердце…
Не возвращайся!
А то разбегутся
Голодные
Клевать другие сердца.