От твоята ръка ще взема
хляб и дреха
и пълна чаша вино
с тебе ще изпия.
От погледа си ти не ме изпускай
и не упреквай мокрите ми устни
за туй, което искам да ти кажа.
Не си единствен ти,
но обичта една е...
А вятърът при тебе ме довея.
Ще даваш ли, ще вземаш ли?
Не зная.
Съдбата зла главата ми не сведе.
Затуй с очи открити гледам.
За себе си не моля слава.
Но искам да си с мен
наравно беден,
че вятърът
и други пътища познава.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Из твоих рук возьму
Хлеб и одежды
И полную чашу вина
Испью с тобой.
Не упускай меня из взгляда твоего
Не упрекай мои мокрые губы
Которыми я хочу сказать
Ты не единственный
А любовь одна.
Ветер принесёт меня к тебе
Возьмёшь ли, дашь ли
Не знаю
Злая судьба не падёт на мою голову
Потому что глаза мои открыты.
Не хочу себе славы.
Но хочу чтоб ты был со мной