Понесла топъл изблик на надежда –
ще мога ли докрай да различа
това, което съвестта отрежда,
това, което иска любовта.
Ще мога ли примирие да сключа
помежду дълг и страст, и майчин зов,
ще мога ли сърцето да приуча
на всеопрощаваща любов.
Че земният ми дял е много кратък –
белязан с песен, очертан с тъга...
А трудно се удържа слънчев вятър,
препуснал волно през кръвта.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Мелькнули лики тёплые надежды
Смогу ли осознать их глубину
Осталась может совесть у невежды
И я любовь найти не премину.
Смогу ли обеспечить мировую
Когда есть долг - попробуй изживи
Как примет сердце истину благую
О всепрощающей любви.
Земной удел мой очень быстротечен
Переплетался песней и тоской
Как удержать мне солнца ветр беспечный
Мелькнувшего по вене голубой