Мария Шандуркова - Острието, перевод

Доктор Эф
Никой за нищо не те обвинява,
ако ти сам не се обвиниш,..
Бързо детето расте, остарява...
И се набива в сърцето ти шиш.

Стой, ще му кажеш, защо се намькваш,
знаеш ли колко боли?...
И пред очите ти бавно помръкват
стари слънца и нови луни.

Знаеш ли изгреви колко си смачкал,
колко крила си ранил,
как си препънал красивата крачка,
как си лъча изкривил?

Питам се, с нокти се впивам във тая
чудна душа от тесто,
та дано да открия накрая
нейното точно место.

 (Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Острота

Никто тебя обвинить не сумеет
Ты сам себя обвинить изволь
Быстро ребёнок растёт и стареет
И на сердце растит мозоль.

Стой скажи ему и не мучай
Понимаешь ли боль хвастун
И померкнет последний лучик
Старых солнц и новейших лун.

Помнишь - сколько ты смял закатов
Сколько раз ты бывал без крыл
Как красиво шагнул когда-то
Луч свой солнечный искривив.

Я впиваюсь в себя ногтями
В душу хочется заглянуть
И ещё скажу между нами
Её место познать и суть.