„ХОРОШО – УПРЯТАТЬ СЕБЯ В ПАЛЬТО...”
Анатолий Иванович Кобенков (1948-2006 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАЛТО
Тъй добре е да бродиш в палто, а то
да скитосва в Москва и светът да усети,
ето: скита се там сред Москва палто,
а под него – вързалки, над него – барета.
Тъй добре е да вдигнете с него мост,
по пътеки край буен поток да те води,
гвоздей там да намериш за него и тоз
гвоздей негов да можеш в антре да сложиш.
На пирона в антрето на дните безброй
търпеливо да диша или да се мръщи,
да разстила в живота ни своя покой,
телефонния звън да очаква вкъщи.
Ударения
ПАЛТО
Тъй добре́ е да бро́диш в палто́, а то́
да скито́сва в Москва́ и светъ́т да усе́ти,
е́то: ски́та се та́м сред Москва́ палто́,
а под не́го – върза́лки, над не́го – баре́та.
Тъй добре́ е да вди́гнете с не́го мо́ст,
по пъте́ки край бу́ен пото́к да те во́ди,
гво́здей та́м да наме́риш за не́го и то́з
гво́здей не́гов да мо́жеш в антре́ да сло́жиш.
На пиро́на в антре́то на дни́те безбро́й
търпели́во да ди́ша или́ да се мръ́шти,
да разсти́ла в живо́та ни сво́я поко́й,
телефо́нния звъ́н да оча́ква вкъ́шти.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Кобенков
ХОРОШО – УПРЯТАТЬ СЕБЯ В ПАЛЬТО...
Хорошо – упрятать себя в пальто
и бродить по Москве, чтобы все на свете
полагали: бредет по Москве пальто,
а под ним – шнурки, а над ним – беретик.
Хорошо б – натянуть для него мосток,
нацедить речонки ему в дорожку,
хорошо б – сыскать для него гвоздок,
а гвоздку хорошо бы сыскать прихожку.
Чтоб на том гвоздке да в прихожке той
задышало оно, чтобы в горле комом
– поперек моей жизни – его покой
обернулся трубкой, очнулся домом.
---------------
Руският поет, есеист, литературен критик и преводач Анатоли Кобенков (Анатолий Иванович Кобенков) е роден на 9 март 1948 г. в гр. Хабаровск. Първите си стихотворения публикува във в. „Биробиджанская звезда” през 1963 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1980 г.). Работи като редактор в Радио Ангарск (1973-1978 г.), кореспондент на в. „Советская молодёжь” в Иркутск (1978-1991 г.), водещ на телевизионни предавания и поредици (от 1992 г.), отговорен секретар на иркутското отделение на Съюза на писателите (1997 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1978 г.). Редактор-съставител е на алманасите „Зелёная лампа” и „Иркутское время”, член е на редколегиите на списанията „Сибирские огни”, „День и ночь” и „Рубеж”. Превежда творчеството на латишки, еврейски и полски поети. Автор е на книги с есеистика, литературна критика и театрални обзори и на стихосбирките „Весна” (1966 г.), „Улицы” (1968 г.), „Вечера” (1974 г.), „Два года” (1978 г.), „Я однажды лежал на зелёной траве” (1981 г.), „Послание друзьям” (1986 г.), „По краям печали и земли” (1989 г.), „Подробности” (1990 г.), „Круг: Книга стихотворений в семи частях” (1997 г.), „Осень: ласточка напела” (2000 г.), „Строка, уставшая от странствий” (2003 г.), „Однажды досказать: Последние стихотворения” (2008 г.) и др. Умира на 5 септември 2006 г. в Москва.