Душата ми трепти разголена
под дрипите на мъжките лъжи.
Забравена, самотна и отровена
свободна във пространството кръжи.
И търси тих сърдечен трепет
отровата да излечи,
и топла дума за наметка,
и чисти влюбени очи.
Къде ще приземи не зная –
пътеките невидими блестят...
А аз не спирам да мечтая
за някой топъл земен кът.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М)
Душа трепещет оголённая
От лживых ветхих слов мужчин
И самотою уязвленная
В пространстве медленно кружит
Сердечный тихий ищет трепет
Болезни хочет им лечить
И если есть ещё на свете
Глаза влюблённые в ночи.
Где приземлится я не знаю
Дороги тайные блестят
А я лечу, а я мечтаю
Ищу свой дом, ищу свой сад.