Дафинка Станева - Наздраве, Самота! перевод

Доктор Эф
И няма как да отклоня маршрута,
да изменя посоката, оста,
когато в мен, по котешки нечуто,
коралово нарастваш, Самота.

Ти в делника се свираш по ъглите,
кротуваш си - по-ниска от трева.
И в моя ден, сред лес от грижи скрита,
споделяш с мен и полет, и товар.

А щом усетиш аромат на праздник
в подаръчната суета и шум,
ти тръгваш с мен като незван полазник,
омаяла ме сякаш със зокум.

Повеждаш ме под светлите прозорци,
за да ги гледам с лик на гладен пес.
И да бленувам огън, смях и хора,
които с радост да ми кажат:"Влез!".

Какъв ти огън? В зимен студ се лутам.
А чашата ми - пълна с пустота.
Днес даже нищите са в топлите приюти,
а аз мълвя:"Наздраве, Самота!".

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Уже не отклониться от маршрута
Не изменить вращение оси
Когда коты в душе моей скребутся
И самоту лишь можно нарастить.

А ты сидишь в углу себе играешь
Еженедельно, скромный, как трава
И все мои проблемы принимаешь
Полёт со мной разделишь и товар.

А если ты в душе учуешь праздник
Подарки, люди, танцы, суета
Придёшь за мной непрошеный проказник
Влиянье олеандра неспроста.

И подведёшь под праздничные окна
Чтоб я смотрела в них, как жалкий пёс
Чтоб были люди, и под смех твой кроткий
«Залазь сюда» мне гул толпы донёс.

Какой огонь ты, в зимний холод лютый?
А в чаше моей только пустота
Бездомные и те живут в приюте
Как не сказать: «Ну здравствуй, самота!»