С лапи сиви мъглата
по земята унило пълзи.
И попиват полята
милиони студени сълзи.
Няма вятър да вейне,
да стопи този мокър мечок.
Няма слънце да сейне
златно семе по свод синеок.
Сякаш в мрачна хралупа
ме затваря мъгливият звяр.
И в душата ми трупа
безнадеждност, печален товар.
Ала в мен не угасва
този порив за светло прастар.
Чакам слънцето ясно
да потрепне с небесен пендар.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Туман
Лапы серые тумана
Кто-то с неба нам принёс
И промчатся над полями
Миллион холодных слёз.
Не подует буйный ветер
В этот ранний мокрый час
Где же солнце, что ответит
Горизонт наш синеглаз
Будто в мрачную халупу
Закрывает серый зверь
Но бояться, правда, глупо
Ты душой в себя поверь.
А во мне не угасает
Этот к светлому порыв
Так я солнца ожидаю
Даже варежку раскрыв.