Дафинка Станева - Надеждо моя! перевод

Доктор Эф
Надеждо моя, ти къде избяга,
в кои гори, усои тилилейски?
Без теб усещам: в мен препуска впрягът
на мъката - с очи, огньове змейски.

И ден след ден остават пепелища
от пътя ми, мечтаните посоки.
Нима ще мога в твоето огнище
да разгоря пак пламъци високи?

Илюзиите - ято птици гладни -
от мен без сбогом тръгват си по залез.
А в утрото на разума пощада
не ми донася изгревът запален.

Цъфти светът, воюва, страда, пее...
А същността ми - чинка онемяла
пред враг, приятел неусетно крее -
боляла, но непреболяла.

Ти пак ще дойдеш - тих рефрен в капчука.
Дъждецът песни пролетни ще пише.
Надеждо, на стъклото ми почукай -
аз ще те чакам - като милост свише!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Моя надежда

Моя надежда ты куда исчезла
Какими Тилелейскими лесами
Мне в сердце без тебя тоска пролезла
Змеиными горящими глазами.

И каждый день рождает пепелища
Мои пути, мечтательные строки
Ужели не попасть в твоё огнище
И не сгореть мне в пламени высоком?

Иллюзии голодными птенцами
Под утро улетают без прощанья
Не выпросить пощады мудрецами
И нет на день надежд и упованья.

А мир поёт, воюет и страдает
Как женщина я просто онемела
И как ей быть она не понимает
Страдала, но не заболела.

Опять придёшь – под тихий звон капелей
Весенний дождик песенку напишет
Надежда постучит ко мне в апреле
Я буду ждать её, как милость свыше.