/Акростих/
Живеем в смутни, тъжни времена,
Едва ли някога така било е.
Сънуваме щастлива бъднина,
Тревожим се за мъничкото свое.
Огнището на нашите деди
Крещи за обич свята, любородна,
И търси слънце в младите гърди-
Веригата да скъсаме безродна.
Робия който иска да търпи,
Единствено да дреме само знае.
Мъжете имат дух да ги крепи,
Един завет и СВОБОДА това е.
Надига се вълната след вълна,
А над света се ражда светлина.