Във възрастта на листопада -
отново влюбена и грешна,
все чаках своята награда:
ответния ти взор да срещна.
И не на тържества нелепи,
където шества лек възторга -
осъдих чувствата си слепи
на мъченическа каторга.
Да продължа днес нямам сила
по тоя невъзможен хребет.
Душата свива се, стаила
тъга и химни непотребни.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Каторга
Я дожила до листопада
И снова грешная влюбилась
И всё ждала свою награду -
Твой взор. Увы, не получилось.
Но ждать восторга так нелепо
И не узришь за торжествами
И чувства явленные слепо
Во мне явились кандалами.
Любить сегодня нету силы,
И как сему не соболезнуй,
Душа свернулась, затаилась,
Печаль и гимны бесполезны.