И в женската есен, море, аз съм пак неспокойна -
стопи се, стопи се на лятото пъстрата глъч.
Край тебе отново мечтая за път звездоброен,
не виждайки сякаш на залеза тъжния лъч.
Отдавна в теб хвърлих си младата, празнична дреха,
но още в мен бие на чайките волният пулс.
И в смут, и в самотност в теб търси духът ми утеха -
по лунна пътека танцувам с бриз споменен блус.
А вечната песен на времето в тебе не спира,
вълни белопръсти пак пишат по нотния лист.
Тук делникът стихва и дребни са всички кумири,
бял облак, духът ми се рее - свободен и чист.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я и море
И в женскую осень я не спокойна как море
Плавится лето под шумный и пёстрый прибой
С тобою мечтаю, под звёздами встретится вскоре
Не вижу причин для помехи сему ни одной.
Сбросила напрочь для тебя молодые наряды
Но бьётся во мне ещё чаек неистовый пульс
И только тебе, вновь душа заскучавшая рада
И бриз под луною меня приглашает на блюз.
А ты продолжаешь о времени вечную песню
И волны как ноты красиво ложатся на лист
Исчезнут кумиры и годы отправятся в бездны
Но дух мой как облако белое волен и чист.