Автор:Аркадий Белкин
Перевод с русского: генка Богданова
Григорию Левину - солдату и поэту
"Самый ранний восход,самый поздний закат" -
Так потом написал этот юный солдат.
"И рванулась война через все рубежи",
Подминая его беззаботную жизнь.
Шел мальчишка от самой границы страны,
По ночам ему снились тревожные сны -
Как горела застава и убит был отец
И, казалось, всему наступает конец.
Шел и шел, продираясь сквозь чащу лесов,
Заглушая в душе безысходности стон.
Но потом ему все-таки повезло -
Вышел он к партизанам в глухое село,
Стал он сыном отряда, потом - сыном полка.
До Берлина дорога была далека.
А когда наступил час победы святой,
Ему некуда было возвращаться домой.
На руины заставы он пришел как герой -
Поклониться отцу и заставе родной.
Но с тех пор в его сердце, словно клятва, звучат:
"Самый ранний восход, самый поздний закат".
СИНЪТ НА ГРАНИЧАРЯ
На полковник Григорий Левин – войник и поет
Поетический перевод: Генка Богданова
«Най – ранният изгрев е най- късният залез»
Така написа после този млад войник.
« През всички рубежи се юрна войната…»
Загърбил своят безгрижен живот за миг,
тръгна той от границата на страната.
Нощем сънуваше тревожни сънища:
баща му – убит,а заставата гори!
Струваше му се - всичко в ад се превръща!
Вървеше, вървеше през гъстите гори.
В душата си всеки стон заглушаваше.
Провървя му все пак.Верен път поело,
след дългият път отдих заслужаваше,
намери партизани в глухото село.
Стана син на отряда- И полкови син.
Когато дойде час за победата свята,
след дългият и опасен път до Берлин
той си нямаше покрив свой над главата.
Домът му бе руини. Младият герой
пред баща си и заставата се поклони.
Като клетва в сърцето му, без миг покой,
вечно в живота му онзи стих ще звучи:
«Най – ранният изгрев е най- късният залез»