„ОРФЕЙ”
Владимир Дмитриевич Цыбин (1932-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОРФЕЙ
– Къде, Орфей, след бездната сме пак?
„В тракийските ливади блясък плува.
Там има слънце.” – Ослепях сред мрак.
„Морето плиска там.” – Море не чувам.
„Там бели хълмове разстилат чар,
весла със звън простора огласяват.”
– Жесток, Орфей, е твоят страшен дар.
„Аз пея, аз тъгата потушавам.”
– Ти погледни ме, виж как избледнях...
Погледна той, стаил в сърцето страх –
пред взора му завеса тъмна блика:
Край входа към подземен разрив сив
бледнее песента – до призрак див
на Хермес – сянката на Евридика...
* Според поемата на Овидий „Метаморфози“ тракийският певец Орфей слиза в ада, за да търси жена си Евридика. Владетелят на подземното царство Хермес се съгласява да му върне Евридика, но при условие, че не поглежда назад към нея, докато не излязат от ада. Орфей не устоява на условието, поглежда към Евридика и я губи завинаги. Бел. прев.
Ударения
ОРФЕЙ
„Къде́, Орфе́й, след бе́здната сме па́к?”
„В траки́йските лива́ди бля́сък плу́ва.
Там и́ма слъ́нце.” „Ослепя́х сред мра́к.
„Море́то пли́ска та́м.” „Море́ не чу́вам.”
„Там бе́ли хъ́лмове разсти́лат ча́р,
весла́ със звъ́н просто́ра оглася́ват.”
„Жесто́к, Орфе́й, е тво́ят стра́шен да́р.”
„Аз пе́я, аз тъга́та потуша́вам.”
„Ти погледни́ ме, ви́ж как избледня́х...”
Погле́дна то́й, стаи́л в сърце́то стра́х –
пред взо́ра му заве́са тъ́мна бли́ка:
Край вхо́да към подзе́мен ра́зрив си́в
бледне́е песента́ – до при́зрак ди́в
на Хе́рмес – ся́нката на Евриди́ка...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Цыбин
ОРФЕЙ
– Куда идём, Орфей, из бездны мы?
„В фракийские луга, на белозорье.
Там солнце”. – Я ослепла среди тьмы.
„Там море плещет”. – Я не слышу море.
„Уже виднелись белые холмы,
уже звенели вёсла на просторе”.
– Твой страшный дар, Орфей, страшней сумы.
„А я пою, я усмиряю горе”.
– Ты погляди, какою стала я… –
Он оглянулся, в сердце страх тая, –
пред ним качнулась тёмная завеса:
туда, на край, в подземный вход земли,
где песнь его последнюю несли
тень Эвридики с призраком Гермеса…
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Владимир Цибин (Владимир Дмитриевич Цыбин) е роден на 11 март 1932 г. в с. Самсоновска, Киргизия, сега гр. Бурулдай. Публикува поезия от 1952 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1958 г.), след което е преподавател в института. Превежда стихове от Гьоте, Рилке и поети от народите на СССР. Член е на Съюза на писателите (1961 г.). Член е на редколегиите на сп. „Молодая гвардия” (1961-1966 г.) и сп. „Знамя” (1973-1979 г.). Член е на управителните съвети на Съюза на писателите на РСФСР (от 1965 г.) и на ръководството на Съюза на писателите на СССР (от 1981 г.). Автор е на стихосбирките „Родительница степь” (1959 г.), „Медовуха” (1960 г.), „Пульс” (1963 г.), „Бессонница века” (1963 г.), „Ау!” (1967 г.), „Глагол” (1970 г.), „Избы” (1971 г.), „Избранное. Стихотворения. Поэмы” (1979 г.), „Травы детства” (1982 г.), „Ясь” (1982 г.), „Зной” (1984 г.), „Одна жизнь” (1988 г.), „Личное время” (1988 г.), на книгите с проза „Всплески” (1967 г.), „Капели” (1972 г.), „Всплески капели” (1973 г.), „Бессонница сердца” (1976 г.), „Колокола души” (1985 г.), „Личное время” (1988 г.) и др. Умира на 25 юли 2001 г. в Москва.