Мы-защитники родины, Ольга Мальцева Арзиани

Генка Богданова
Автор:Ольга Мальцева Арзиани
Поетический перевод: Генка Богданова

Припев:

Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины.
Переводчики, снайперы,
И радистки в ночи.
Нас ведь так же калечило,
Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины,
Коль война в дверь стучит...

Медсестра в медсанбате,
Шепчет: "Помни о маме".
Кровь на белом халате,
А мальчишка в огне.
Нет нарядного платья,
Мальчик жив ради мамы...
Ей невестою стать бы,
А она на войне.

Военврач Иванова
Царь и Бог для мальчишек.
Генерал с полуслова
Подчиняется ей.
После страшных ранений
Не видать ей детишек,
И мальчишки в погонах
Ей заменят детей.


Наш кинолог Наташа
День и ночь у вольера.
Ведь собаке Алине
Уж пора бы родить.
Только девочки наши
Подорвутся на мине,
Не родятся щенята,
И девчонке не жить..
Невозможно всех вспомнть,
И забыть невозможно,
То, что лётчицы наши
Не щадили врага.
А зенитчица Нюша,
Миномётчица Саша,
Санинструктор Дуняша
Будут с нами всегда.
Наш завод оборонный,
Позабыл про усталость.
Сотни женщин голодных
Никуда не спешат.
А от хлеба в кармане
Лишь горбушка осталась.
Но припрятала мама
Пайку для малыша.

Партизанку - девчонку
На рассвете убили.
Её мама рыдала,
Как ей всё пережить?
Ну скажите, потомки,
Разве этого мало,
Чтобы всем нам сегодня
Память женщин почтить?


Припев:

Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины.
Переводчики, снайперы,
И радистки в ночи.
Нас ведь так же калечило,
Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины,
Коль война в дверь стучит...


НИЕ СМЕ ЗАЩИТНИЦИ НА РОДИНАТА
Поетическия перевод: Генка Боганова

И какво като сме жени?
Защитихме Родината.
Преводачки бяхме добри,
будните  радистки в нощта,
бяхме снайперистки  дори…
Войната ни осакати!
Какво като бяхме жени!

Боец стана всяка жена-
защитник на Родината-
щом у нас почука война.
Медсестрата в лазарета
нежно шепти:”Помни мама!”
Гори от треска  момчето,
но ще живее за мама!
Ех, да не беше войната,
булка би била сестрата!

Лекарката  Иванова-
е за бойците Цар и Бог.
Генерали са готови
да изпълняват реда строг.
След ужасът в лазарета
как да има свои деца?
Синове са й момчетата
с пагони и чисти сърца!

Киноложката Наташа
ден и нощ в клетката стои.
Алина, любимка наша,
май скоро трябва  да роди?
Но нашите момичета
ще попаднат на мини.
Няма да имаме кученца
и Наташа ще загине!


Трудно  е всички да помним!
Не можем и да забравим:
авиаторките  скромни
които  враг не щадяха,
зенитчицата ни Нюша
и Сашенка с миномета,
сан.инструкторът  Дуняша,
сестрите от лазарета…
Ще бъдат завинаги с нас!


В завода по отбраната
забравиха умората,
проблемите с прехраната-
на пост стояха хората.
Майки, от глад измъчени,
под престилките криеха
хляба си – комати спечени,
че децата от глад виеха.
А партизанката млада
на разсъмване убиха !
Майка й вечно ще страда,
ще носи траурът тихо!

Припев:

И какво като сме жени?
Защитихме Родината.
Преводачки бяхме добри,
будните  радистки в нощта,
бяхме снайперистки  дори…
Войната ни осакати!
Какво като бяхме жени!