Лабиринты души

Марат Гайнуллин
К нам прозренье приходит внезапным посланьем – не ждёшь:   
словно яркая молния вспыхнет беззвёздною ночью.   
Вдохновеньем прольётся сквозь душу ласкающий дождь –   
откровеньем с Небес – разрывая сомнения в клочья!

И забыв о земных, повседневных и серых, делах,   
устремится душа к необъятно-осознанной  выси... 
Став одной из песчинок-событий в песочных часах – 
мысль прольётся священным потоком времён – струйкой жизни.   
 
Нелегко разгадать лабиринты души до конца:   
череда  дней разлук, ожиданий, тревог – вереница...      
Но доверимся чувствам желанно-волшебным Творца – 
унесёт нас в полёт высоко на своей колеснице.   

И откроются нам чистота и секреты мечты:   
мир прозрачных надежд – нет  там  лжи, лицемерья, обмана...   
Растворимся мечтой в Бесконечности нашей души –   
и в Пространстве веков вспыхнет радуга в каплях тумана.

06.02.2015г.


    фото из архива автора.


        Спасибо Росице Буховой, за перевод этого произведения на болгарский язык:
"Лабиринтите на душата" (Росица Бухова) / Стихи.ру
http://www.stihi.ru/2015/09/01/10017

"Лабиринтите на душата"
Росица Бухова

Превод от руски  на български език Росица Бухова


Прозрението идва с внезапно неочаквано послание
като ярка мълния в беззвездна нощ просветва
да влее в душата ласкав дъжд с вдъховение -
Небесно откровение разбива съмнения на парчета.

И забравила за земните си ежедневни и сиви дела,
тръгва душата към необятна висота в устрем висок...
станала песъчинка от пясъчен часовник една
мисълта се лее в свещения поток време - струйка живот.

Трудно се разгадават лабиринтите на душата до конец:
ред от дни на раздели, очаквания, тревоги, мечти - броеница...
Но с доверие и чувсвено желание към вълшебния Творец
Той ще ни отнесе в полет високо в своята колесница.

И ще ни се открият тайните въжделения в чистота,
свят на ефирни надежди - там няма лъжи, лицемерие, измама.
ще се разтворим с мечта в безпредела на нашата душа
и в безкрая на вечността ще избухне дъга в капчици мъгла.

 01.09.2015 23:41