Дафинка Станева - Утеха, перевод

Доктор Эф
След бяг по тръни, по посоки птичи
разнищват ме въпроси във нощта:
Дали не станах вятър безразличен -
с еднаква страст да галя и руша?

Дали не стина - снежен връх в Аляска -
и глух, и ням в печална пустота,
обърнал гръб на хорски шум и крясък,
самовглъбил се в горда самота?

Не разпилях ли всичкото си зърно
нахалост по скали и сред блата?
Не можех ли за мъничко да свърна
посред доволстващата празнота?

Не ми ли стигаха подслон и хлебец,
и къкрещ на котлона къщен свят,
та втурнах се по мамещия хребет
на словото - и вис, и необят?

Вратата на душата си отворих -
любов и грях, тревоги, гняв не скрих.
Утехата по хребета от горест
е утрото да срещам с полет в стих.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Утеха

Прошлась однажды я по тропкам птичьим
И как теперь не станешь вопрошать
Ведь я не ветер глупый безразличный
В ком страсть одна ласкать и разрушать.

Не стала я вершиной на Аляске
Нема. Глуха. Печаль и пустота
И мне чужды людские свистопляски
И гордая по сердцу самота.

Не разбросала золотые зёрна
Среди болот бездонных и камней
Немножко  не позволите ль за верность
Побыть собой и как удобно мне.

Не хватит хлеба сытного и крова,
И в очаге с едою чугунка,
Тем более когда я за основу
Беру высокие и мудрые слова?

Души своей я дверцы приоткрыла
В любовь, тревоги, где-то и грешок
Утехой будет, только глаз открыла
 Встречать в полёте утренний стишок.