Геннадий Алексеев Лучшее стихотворение По-доброто

Красимир Георгиев
„ЛУЧШЕЕ СТИХОТВОРЕНИЕ”
Геннадий Иванович Алексеев (1932-1987 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПО-ДОБРОТО СТИХОТВОРЕНИЕ

Да го усетиш.
Да чуеш скърцането на вратата
и да се досетиш, че това е то.

Да се объркаш.
Но да се овладееш
и бледнеещ от решителност, да си го прочетеш.

Да се учудиш.
И дъх поемайки,
отново да го прочетеш – на глас, но шепнешком.

Да се окуражиш.
Прозореца широко да отвориш,
да го изкрещиш към улицата гръмко.

Да се успокоиш накрая.
И да зачакаш новото,
да чакаш най-доброто.


Ударения
ПО-ДОБРОТО СТИХОТВОРЕНИЕ

Да го усе́тиш.
Да чу́еш скъ́рцането на врата́та
и да се досе́тиш, че това́ е то́.

Да се объ́ркаш.
Но да се овладе́еш
и бледне́ешт от реши́телност, да си го прочете́ш.

Да се учу́диш.
И дъ́х пое́майки,
отно́во да го прочете́ш – на гла́с, но шепнешко́м.

Да се окуражи́ш.
Прозо́реца широ́ко да отво́риш,
да го изкрешти́ш към у́лицата гръ́мко.

Да се успокои́ш накра́я.
И да зача́каш но́вото,
да ча́каш на́й-доброт́о.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Геннадий Алексеев
ЛУЧШЕЕ СТИХОТВОРЕНИЕ

Предвкушать его.
Услышать скрип двери
и догадаться, что это оно.

Растеряться.
Но взять себя в руки
и, побледнев от решимости, прочесть его про себя.

Поразиться.
И, переведя дух,
прочесть его вслух, но шепотом.

Расхрабриться.
И, открыв окно,
прокричать его громко, на всю улицу.

Наконец успокоиться.
И ждать новое,
самое лучшее.




---------------
Руският поет, писател и художник Генади Алексеев (Геннадий Иванович Алексеев) е роден на 18 юни 1932 г. в Ленинград. Завършва специалност архитектура при Ленинградския инженерно-строителен институт (1956 г.). Първите изложби, в които участва като живописец и график, са от 1952 г., пише стихове от 1953 г., а първите му публикувани стихотворения са от 1962 г. Един от основоположниците е на руския свободен стих. Кандидат на техническите науки (1965 г.), преподава история на изкуствата и архитектурно проектиране, доцент в катедрата по теория и история на архитектурата в ЛИСИ (1975 г.). Автор е на стихосбирките „На мосту” (представена в издателство през 1969 г., издадена през 1976 г.), „Высокие деревья” (1980 г.), „Пригородный пейзаж” (1986 г.) и „Обычный час” (1986 г.), романа „Зеленые берега” (публикуван през 1990 г.) и издадените посмъртно книги „Я и город” (1991 г.), „Чудо обыденной речи” (2002 г.), „Избранные стихотворения” (2006 г.) и „Ангел загадочный” (2007 г.). Умира на 9 март 1987 г. в Ленинград.