„СЫНУ”
Сергей Александрович Поделков (1912-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ СИНА МИ
В живота всичко се разменя, всичко:
канарче – с кон, тояга – с роден дом.
И всичко можем да загубим лично –
разсъдък, време, дружба и поклон.
И да забравим всичко – нужда, мъка
и клевета, и първата любов.
Назаем всичко да заложим тука,
пари и хляб да върнем в пътя нов.
Аз търся в теб единоверец славен,
към внуците достойнство да градим:
Родината
не можем да забравим,
не можем да заложим, заменим!
Ударения
КЪМ СИНА МИ
В живо́та вси́чко се разме́ня, вси́чко:
кана́рче – с ко́н, тоя́га – с ро́ден до́м.
И вси́чко мо́жем да загу́бим ли́чно –
разсъ́дък, вре́ме, дру́жба и покло́н.
И да забра́вим вси́чко – ну́жда, мъ́ка
и клевета́, и пъ́рвата любо́в.
Наза́ем вси́чко да зало́жим ту́ка,
пари́ и хля́б да въ́рнем в пъ́тя но́в.
Аз тъ́рся в те́б единове́рец сла́вен,
към вну́ците досто́йнство да гради́м:
Роди́ната не мо́жем да забра́вим,
не мо́жем да зало́жим, замени́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Поделков
СЫНУ
Все можно в жизни поменять, все можно:
на кенаря – коня, на посох – дом.
Все можно потерять неосторожно –
рассудок, время и друзей притом.
Все можно позабыть – нужду, и горе,
и клевету, и первую любовь.
Все можно дать взаймы на срок – и вскоре
и хлеб и деньги возвратятся вновь.
Хочу в тебе найти единоверца,
чтоб к внукам шла связующая нить:
Отечество,
как собственное сердце,
нельзя забыть, дать в долг иль заменить!
1959 г.
---------------
Руският поет и преводач Сергей Поделков (Сергей Александрович Поделков) е роден на 8/21 септември 1912 г. в с. Пясочня, Калужска губерния. Публикува поезия от 1931 г. През 1937 г. е арестуван и прекарва две години в лагерите на ГУЛАГ. Участник е във Великата отечествена война. Завършва литературния институт „Максим Горки” през 1941 г., а от 1964 г. преподава в института. Превежда поезия от езиците на народите на СССР. Член е на редколегията на в. „Литературная Россия” (от 1963 г.). Автор е на стихосбирките „Стихи о войне, о славе, о любви” (1934 г.), „Строитель” (1949 г.), „Марийские народные песни” (1955 г.), „Эр Табалды” (1959 г.), „Поле жизни” (1963 г.), „Говорящие деревья” (1963 г.), „Ступени” (1966 г.), „Власть сердца” (1966 г.), „Избранная лирика” (1967 г.), „Город любви” (1970 г.), „Созвездие” (1982 г.), „Земная колыбель” (1984 г.) и др. Умира на 6 март 2001 г. в Москва.