„ХОЛОДНЫЙ ВЕТЕР КРАСКИ ЛЕСА СТЁР...”
Светлана Александровна Кузнецова (1934-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ГОРАТА ВЯТЪР ЛЕДЕН ЗАИГРА
В гората вятър леден заигра
и дълго после шумолеше дъжд.
Дай да запалим огън на брега,
на северния, тих и пуст надлъж.
Край пламъка да мислим за света
все с тази ясна мисъл в пътя наш,
с особена тъга през есента –
тъгата ни по огъня блестящ.
Аз искам сред безцветната дъга
да литнат жълти облачни стрели.
Дай да запалим огън на брега,
да пламне той, за да гори, нали!
Ударения
В ГОРАТА ВЯТЪР ЛЕДЕН ЗАИГРА
В гора́та вя́тър ле́ден заигра́
и дъ́лго по́сле шумоле́ше дъ́жд.
Дай да запа́лим о́гън на брега́,
на се́верния, ти́х и пу́ст надлъ́ж.
Край пла́мъка да ми́слим за света́
все с та́зи я́сна ми́съл в пъ́тя на́ш,
с осо́бена тъга́ през есента́ –
тъга́та ни по о́гъня блестя́шт.
Аз и́скам сред безцве́тната дъга́
да ли́тнат жъ́лти о́блачни стрели́.
Дай да запа́лим о́гън на брега́,
да пла́мне то́й, за да гори́, нали́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Светлана Кузнецова
ХОЛОДНЫЙ ВЕТЕР КРАСКИ ЛЕСА СТЁР...
Холодный ветер краски лета стер,
И долго мелкий дождь шумел потом.
Давай зажжем на берегу костер,
На северном, на тихом, на пустом.
Хочу с тобою думать у костра
Все ту же думу ясную одну,
Что осенью особенно остра
Тоска людей по яркому огню.
Хочу, чтоб в обесцвеченный простор
Летели тучи острых желтых стрел.
Давай зажжем на берегу костер,
Давай зажжем костер, чтоб он горел!
1961 г.
---------------
Руската поетеса и преводачка Светлана Кузнецова (Светлана Александровна Кузнецова) е родена на 14 април 1934 г. в гр. Иркутск. Пише стихове от 9-годишна. Учи във филологически факултет на Иркутски държавен университет, завършва литературния институт „Максим Горки” (1965 г.). Публикува поезия и преводна поезия в издания като „Новый мир”, „День поэзии”, „Огонёк”, „Встреча”, „Факел”, „Крестьянка”, „Работница”, „Неделя”, „Литературная Россия”, „Литературная газета” и др. Работи като редактор в различни издания. Член е на Съюза на писателите на СССР. Авторка е на стихосбирките „Проталины” (1962 г.), „Избранная лирика” (1964 г.), „Соболи” (1965 г.), „Только о любви” (1966 г.), „Сретенье” (1969 г.), „Забереги” (1972 г.), „Гадание Светланы” (1982 г.), „Соболиная тропа” (1983 г.), „Стихотворения” (1986 г.) и др. Умира на 30 септември 1988 г. в Москва.