Където и да идеш по света широк,
не ще откриеш своя блян копнежен.
Сърцето често прави непремерен скок
и разривът му става неизбежен.
Голямото и малкото се гонят в кръг-
доказват си предимствата житейски.
Но скоро се превръщат в нелечим недъг
на мислите ни ялови, плебейски.
По „дяволите” скромно си отиваш ти
със всичките си меркантилни грижи.
Остава само Бог-Творец да ти прости,
да те всели в небесните си хижи.
Въпросите до отговор не стигат…
Звездите само хитро ти намигат…