„ПАМЯТЬ БЕСПОКОЙНАЯ”
Владимир Георгиевич Кабанов (1948-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАМЕТ НЕСПОКОЙНА
В езерото горско сякаш хвърлен камък,
миналото ще потъне с кротък плисък.
Аз ще те забравя, моя близка памет,
хвръкнала от дланите ми като птица.
Сякаш беше, ала някъде замина,
може да е за добро или за лошо.
Аз не се виня, макар вина да имам,
тъй животът дава ни уроци.
В езерото горско сякаш хвърлям слово,
миналите случки кръгове раздават.
Паметта ми неспокойна е отново –
в бреговете горски ще се отразява.
Ударения
ПАМЕТ НЕСПОКОЙНА
В езеро́то го́рско ся́каш хвъ́рлен ка́мък,
ми́налото ште потъ́не с кро́тък пли́сък.
А́з ште те забра́вя, мо́я бли́зка па́мет,
хвръ́кнала от дла́ните ми като пти́ца.
Ся́каш бе́ше, ала ня́къде зами́на,
мо́же да е за добро́ или за ло́шо.
А́з не се́ виня́, мака́р вина́ да и́мам,
тъ́й живо́тът да́ва ни уро́ци.
В езеро́то го́рско ся́каш хвъ́рлям сло́во,
ми́налите слу́чки кръ́гове разда́ват.
Паметта́ ми неспоко́йна е отно́во –
в брегове́те го́рски ште се отразя́ва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Кабанов
ПАМЯТЬ БЕСПОКОЙНАЯ
Я, как в озеро лесное, брошу камень,
С тихом всплеском моё прошлое утонет.
Я забуду о тебе, о близкой самой,
Словно птицу отпущу с своих ладоней.
Словно было и растаяло куда-то,
Может это станет лучше или хуже.
Не виню себя, хотя я виноватый,
Жизнь, она уроками нас учит.
Я, как в озеро лесное брошу слово
И минувшие события кругами.
Только память беспокойная мне снова,
Отражается лесными берегами.
http://www.stihi.ru/2014/11/10/5213
---------------
Руският поет и писател Владимир Кабанов (Владимир Георгиевич Кабанов) е роден на 20 април 1948 г. в гр. Вилнюс, Литва. Пише стихове от младежките си години. Завършва Вилнюския държавен инженерно-строителен институт. Работи като преподавател. Публикува поезия и проза в периодичния печат. Номиниран е за наградата „Поэт года 2014”. Умира на 28 декември 2014 г. във Вилнюс.