К Тебе

Мистер Джон Смит
Красным
заливает деревья,
в солнечном свете сгорает роса,
и я
спешу по ней
куда-то
вправо,
туда,
где,
раскинув руки
и глядя на облака,
близкая ты
и родная
воздух
глотаешь
рывками.

И ожидаешь меня.