„БУХТА ЗАБЫЛА О ЖИЗНИ...”
Сергей Васильевич Шервинский (1892-1991 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАЛИВ БЕЗЖИЗНЕН
Залив безжизнен. Тъй пълно и пусто, усойно!
Вятърът наметала на клисури гаси.
Чезне умората на суети неспокойни –
камъни в тези вечерни води не търси.
Крепост вековна през хълма покоят прехвърля.
Слюди искрят в пепеливата лава с трева.
Дрехите сваляш, че тук само дрехите свързват
в цялост разбитите ти първобитни права.
Даже и думата ляга във въздуха тежко,
ветри сумрачни сред сухия храст шумолят.
Пясъци стинат, от времето губи се нещо –
не забелязваш, че с лунен поток си залят.
Ударения
ЗАЛИВ БЕЗЖИЗНЕН
За́лив безжи́знен. Тъй пъ́лно и пу́сто, усо́йно!
Вя́търът наметала́ на клису́ри гаси́.
Че́зне умо́рата на суети́ неспоко́йни –
ка́мъни в те́зи вече́рни води́ не търси́.
Кре́пост веко́вна през хъ́лма поко́ят прехвъ́рля.
Слю́ди искря́т в пепели́вата ла́ва с трева́.
Дре́хите сва́ляш, че ту́к са́мо дре́хите свъ́рзват
в ця́лост разби́тите ти първоби́тни права́.
Да́же и ду́мата ля́га във въ́здуха те́жко,
ве́три сумра́чни сред су́хия хра́ст шумоля́т.
Пя́съци сти́нат, от вре́мето гу́би се не́што –
не забеля́зваш, че с лу́нен пото́к си заля́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Шервинский
БУХТА ЗАБЫЛА О ЖИЗНИ...
Бухта забыла о жизни. Как полно и пусто!
Вытерты ветрами горных расщелин плащи.
Здесь остывает сует непоседливых усталь, –
Здесь и камней у вечерней воды не ищи.
Крепость молчанья от века холмы образуют.
Искрятся слюдами оползни пепельных лав.
Скинешь одежды, – одни лишь одежды связуют
Цельность твоих первобытных раскованных прав.
Даже и слово на воздух ложится как бремя,
Сумрачный ветер аканфом сухим шелестит.
Похолодели пески, и теряется время, –
Ты не заметил, что лунным потоком залит.
---------------
Руският поет, писател, изкуствовед и преводач Сергей Шервински (Сергей Васильевич Шервинский) е роден на 28 октомври/9 ноември 1892 г. в Москва. Първите му поетични публикации са от 1913 г. Завършва романо-германския отдел към историко-филологическия факултет при Московския университет (1914 г.). Работи като педагог по постановката на речта с актьори от различни театри, води семинари по поетичен превод, член е на редколегията на книжната поредица „Библиотека античной литературы” на изд. „Художественная литература”. Превежда от древногръцки, латински, арменски, бурятски и мн. др. езици антична поезия на Софокъл, Овидий, Катул, Еврипид, Вергилий, Плавт, средновековна, класическа и съвременна литература, сред която „Слова о полку Игореве” (1934 г.), творби на Низами, Гьоте, Ронсар, Абовян и др. Автор е на стихосбирките „Puellula. Сцена из римской жизни” (1916 г.), „Стихи об Италии” (1924 г.), „Стихи разных лет” (1984 г.), на романа „Ост-Индия” (1933 г.), на пиесата „Вольные фламандцы” (1937 г.), на няколко книги за деца и на теоретични разработки в областта на литературната критика, художественото слово и историята на изобразителното изкуство като „Художественное чтение” (1933 г.), „Ритм и смысл” (1961 г.) и др. Умира на 30 юли 1991 г. в Москва.